Съветът на Европейския съюз по земеделие и рибарство и Европейският парламент не постигнаха споразумение в преговорите по пакета за реформата на Общата селскостопанска политика (ОСП 2023-2027 г.). Това съобщи министърът на земеделието, храните и горите проф. д-р Христо Бозуков от Брюксел, след като разговорите между страните бяха прекъснати.
Заседанието на Съвета на министрите на Европейския съюз по земеделие и рибарство продължи две денонощия, като в дискусията по пакета за реформата на ОСП след 2020 г. не бе постигнато съгласие.
„Най-важни приоритети за България в новата ОСП 2023-2027 г. остават Преходната национална помощ и обвързаната подкрепа", коментира министърът, цитиран от пресцентъра на земеделското ведомство. „Възможността за промяна на референтния период за Преходната национална помощ ще позволи по-добро насочване на подпомагането, но остава отворен въпросът за запазване на 50% бюджет от нивата й от 2013 г.“, посочи той.
По отношение на Обвързаната подкрепа министърът е категоричен, че 13+2% е най-ниското ниво, което „бихме могли да подкрепим“.
По време на преговорите Бозуков очерта т. нар. „червени линии“ за страната ни.
Той отбеляза още, че страната подкрепя заделянето на 20% от средствата за директни плащания за екосхеми с обучителна фаза за първите две години и гъвкавост за прехвърляне на неусвоените средства към други схеми – за директни плащания и развитие на селските райони.
„Трябва да бъде запазено текущото ниво от 30% бюджет за интервенции, свързани с околна среда и климат, които да включват плащания за райони с природни и други ограничения“, настоява земеделският министър.
Бозуков препоръчва при определянето на минималния задължителен праг за финансиране на тези интервенции да се вземе предвид стартовата позиция и конкретните условия в държавите членки.
България подкрепи задължителното прилагане на преразпределително плащане, както и предвиждането на възможност за отразяване на спецификите на структурата на стопанствата във всяка от страните от ЕС.
Министърът обясни, че предложението на председателството за минимален процент от 7,5% преразпределение на плащанията е балансираното решение. По думите му, опасенията на страната ни са, че паралелното завишаване на бюджетите за еко-схеми и за преразпределителни плащания ще доведат до намаляване на базовото плащане, което е основната форма за подкрепа на дохода на фермерите.
Страната ни е и за запазване на не по-високо от 15% равнище на разходите по оперативните програми за интервенции, свързани с екологични цели. По този начин нивото ще бъде реално изпълнимо от организациите на производители.
„Настояваме европейското финансиране за организации и групи в други сектори, извън сектора на плодовете и зеленчуците, да се запази на 10% от стойността на предлаганата на пазара продукция от всяка група или организация на производители“, обясни проф. Бозуков.
11:09 | 10.09.22 г.