Присъединяването към еврозоната се очертава като пример за политическа константа в България. Това е подходяща национална цел, чието осъществяване може да консолидира силно фрагментираната политическа рамка и да ускори реформите за модернизирането на страната. Това мнение изрази Димитър Радев, управител на Българската народна банка, в интервю за Bloomberg Businessweek BG.
Според него всяка политическа криза има своята цена. „От позицията на централната банка най-лошият сценарий е, ако тази цена бъде платена за сметка на забавяне на икономическото възстановяване и подкопаване на финансовата стабилност. Ето защо ние в БНБ се стремим в тази трудна среда и в рамките на нашия мандат да гарантираме стабилността на паричния режим, а оттук и ценовата стабилност в страната, а също така и безпрепятствения достъп до кредитен ресурс на бизнеса и домакинствата“, коментира гуверньорът на централната банка.
Радев е категоричен, че противниците на еврото „никога не са печелили критична маса в общественото мнение в България, поради очевидните предимства на европейската интеграция“. Управителят на БНБ е убеден, че въвеждането на еврото, няма да намали, а ще увеличи предимствата на европартньорството.
Банкерът съобщи, че въвеждането на еврото ще бъде предшествано от комуникационна кампания, като целта й е да се разсеят страховете на хората, че това ще предизвика увеличение на цените. „Тя ще популяризира реалните обстоятелства и ефекти, съпътстващи този процес. В резултат на това всякакви хипотетични сценарии и страхове следва да отстъпят пред обективните аргументи“, обясни той.
Управителят на БНБ посочи, че пътят към еврозоната и самото членство ще подобрят не само структурата на нашата икономика и равнището на доходите, но и качеството на институциите, включително в политическата сфера.
„Членството ще издигне позицията на страната ни като пълноправен участник в стратегическите дискусии на континента. България ще се превърне в участник с потенциал за реален принос както към отговорностите, така и към решенията в сърцевината на Европа - в това число онези, които най-силно засягат самите нас. Тук е пресечната точка между националния интерес и членството в еврозоната“, коментира защо присъединяването към еврозоната е толкова важно за бъдещото развитие на страната ни Радев.
Той напомни, че непосредствените ефекти са очевидни, включително подобряване условията за финансиране в изключително трудна и сложна среда. "Показателно е, че в контекста на присъединяването България емитира външен дълг на исторически най-ниска цена", напомни банкерът.
Според него включването на лева в Европейския валутен механизъм, освен признание за устойчивостта на нашия паричен режим, е стъпка, с която ще изпълним един от най-важните критерии за присъединяване към еврозоната - този за валутна стабилност.
"От друга страна, с присъединяването ни като пълноправен член на Банковия съюз постигаме пълно хармонизиране с прилаганите в еврозоната правила и практики в банковия сектор, директен достъп до експертния капацитет и информационните ресурси, както и пряко участие в процесите на вземане на решения в този сектор на ниво еврозона", изброи предимствата Димитър Радев.
Той отбеляза, че с присъединяването към Банковия съюз контролът и дисциплината в банковия сектор отговарят на най-високите европейски стандарти.
Според него до 2024 г., когато България трябва да изпълни изискванията на Европейската централна банка за влизане в еврозоната, най-важно е да се придържаме към номиналните Маастрихтски критерии.
„Освен благоразумните макроикономически политики, включително в сферата на публичните финанси, въвеждането на еврото изисква концентрация на ресурси и прецизност за решаване на сложни технически и организационни задачи. В БНБ вече сме създали вътрешна организация на работата по темите от нашата компетентност - в това число в области като банкноти и монети, кредитни институции, платежни системи и доставчици на платежни услуги, статистика, счетоводство, информационни системи“, информира Радев.
Той напомни, че страната вече е постигнала реален напредък в подготовката за присъединяване, измерен с близо три години време – две години, през които България кандидатства, до фактическото присъединяване към Банковия съюз, и последните осем месеца на пълноправно членство.
Сред мерките за укрепване на банковата система в условията на пандемична криза управителят на БНБ посочи антикризисния пакет за над 9 млрд. лева, с който се засили капиталовата и ликвидната позиция на банките, и временно се облекчиха дълговите плащания за бизнеса и домакинствата чрез частен мораториум, предложен от индустрията и одобрен от БНБ.
„В резултат на предприетите мерки основните показатели за устойчивост на банковия сектор в момента са по-добри, отколкото в началото на пандемията и остават по-високи от средните за Европейския съюз, подчерта Радев. - По последни данни общата капиталова адекватност на сектора възлиза на 22,7%, а неговата ликвидна устойчивост се измерва чрез 294% покритие с ликвиден буфер на нетните изходящи парични потоци, значително повече от регулаторните изисквания.“
Управителят на БНБ очаква, че изтичането на мораториума неизбежно ще доведе до известни загуби в банковия сектор, но потвърди, че кредитните институции са напълно подготвени да ги абсорбират.
„Внимателно анализираме отражението на мораториума върху качеството на активите и материализирането на кредитния риск в банковия сектор и сме готови да активираме допълнителни мерки, ако това се наложи“, допълни банкерът.
Димитър Радев прогнозира, че икономическото възстановяване ще започне през тази година, а до средата на 2022 г. ще се достигне предкризисното равнище на българската икономика. Той не изключи и негативни сценарии, но обяви, че централната банка има готовност да продължи действието на антикризисните ни мерки „толкова, колкото е необходимо“.
Банкерът напомни, че според последната макроикономическа прогноза БНБ завръщане към растеж на реалния БВП през тази година, което ще се дължи най-вече на прогнозирано преминаване към положителен принос на нетния износ и инвестициите в основен капитал.
„Основният риск пред икономиката остава динамиката на разпространение на ковид-19 и евентуална необходимост от нови ограничителни мерки. Възможно е тази година българската икономика да усети негативни ефекти също от политическата ситуация в страната – риск, който не е калкулиран в последната ни прогноза“, предупреди управителят на БНБ.
Ръстът на депозитите по време на кризата банкерът обясни с доверието в банковия сектор, но и с ограничените инвестиционни възможности за бизнеса и домакинствата.
Що се отнася до кредитирането, Радев цитира последни данни от паричната статистика от март тази година спрямо година по-рано, според които заемите за фирмите са нараснали с 2,7%, а кредитите за домакинствата се увеличават със 7,1%. „Това развитие показва, че банковият сектор успешно е изпълнявал и продължава да изпълнява основната си функция, предоставянето на кредити“, аргументира се той.
Защо централните банки искат да създават дигитални валути – евро, долар, юан, какво ще промени това? Отговорът на този и други въпроси може да проследите в сайта на Bloomberg TV Bulgaria.