Планът за възстановяване и устойчивост, по който България трябва да получи значително европейско финансиране за справяне с последиците от Covid-кризата, се намира във формат „чернова“. Това заяви служебният вицепремиер по управление на европейските средства Атанас Пеканов по bTV.
30-годишният докторант по икономика във Виенския университет посочи, че е останал изненадан от предишните управляващи, които не са завършили Плана според препоръките на Европейската комисия.
Според Пеканов, ако документът бъде редактиран и подаден в срок, страната ни може да получи до 13% от общо заложените 12,6 млрд. лв. до края на годината, което е около 1,64 млн. лева.
„За съжаление, бях леко негативно изненадан, че планът не е готов за подаване. Има доста коментари, по които работим, получили сме ги като препоръки от службите на ЕК. Планът е на чернова. ЕК има идеи как да го подобрим, ние също. Има координация между новите членове на кабинета, за да използваме този важен ресурс“, каза вицепремиерът.
Той обаче не се ангажира със срок кога Планът за възстановяване трябва да бъде внесен в Европейската комисия.
По думите му критиките към Плана за възстановяване са най-вече „по една ос, която е техническа“.
„Има критики и по по-големи въпроси – за енергетиката, че нямаме достатъчно амбиция в зеления преход, за социалната сфера, както и в няколко други сфери“, разкри вицепремиерът.
Пеканов определи Плана за възстановяване като нов механизъм, който Европа никога не е имала, и напомни, че основният критерий България да получи европейско финансиране за справяне с кризата е да извърши определени реформи.
„Няма реформи, няма пари – мисля, че това е добър подход“, е мнението на икономиста.
Атанас Пеканов е убеден, че европейските средства могат да стигнат до България само след като изпълним критериите.
„Планът има 12 компонента в четири общи сфери – сред тях са Зелена България, Свързана България, Справедлива България. Трябва да направим реформи от бизнес средата до енергетиката, нова рамка за образованието и други. Има 36 заложени реформи“, изброи промените, през които трябва да мине икономиката на страната ни, вицепремиерът.
Пеканов не даде конкретен отговор в кои от областите се наблюдава напредък, и в кои – изоставане. Той отбеляза, че за него най-важни са науката и образованието, защото „това е бъдещето“.
„Ние трябва да правим така че децата на България да получават възможно най-доброто образование. В Планът има вече залегнали проекти, но ние сме опитваме да ги надградим и по този начин да гарантираме, че цифровизацията и дигитализацията ще стигнат до българските ученици“, каза вицепремиерът.
Той съобщи, че в сферата на икономиката има няколко проекта и един от тях е за икономическа трансформация.
„Трябва да таргетираме фирмите, които имат най-голяма нужда от средства, и да сложим един инструмент, в който да не залагаме парите само като грантове, а да има и възможност за заеми“, обясни икономистът. Атанас Пеканов смята, че туристическият сектор и здравеопазването имат много голяма нужда от средства от Европа и заяви, че в проекта на Плана може да бъде заложена спешна медицинска помощ по въздух – тема, която е обсъждана от години, но по нея няма развитие.
България е единствената страна в ЕС без медицински хеликоптер и може да остане без такава машина чак до 2023 г., тъй като тогава е крайният срок за изпълнение на поръчката за една въздушна линейка, заложена от предишното правителство.
Пеканов заяви, че ако политическата криза не прерасне в икономическа, България няма да закъснее да влезе в еврозоната.
„Еврозоната е важна. Все още не сме стигнали до момента на приемането на еврото. Но се движим по този път. Нещо, което според мен е важно и добро“, убеден е икономистът.
Според него е важно да се върне държавността, институциите да действат по-добре.
Пеканов беше част от стратегическия съвет към президента от март 2019 г. и го съветваше по икономически и финансови въпроси. Той не отговори категорично дали ще остане в политиката, а каза, че първо ще завърши дисертацията си във Виена.
05:31 | 14.09.22 г.