18 държави от ЕС вече подадоха своите варианти на плановете си за възстановяване, става ясно от съобщение на Европейската комисия.
Първа беше Португалия, която е и ротационен председател на Европейския съвет, а във вторник (18 май) своята заявка за 750-те млрд. евро за възстановяване внесе и Кипър.
Въпреки опасенията за забавяне плановете си успяха да внесат изпадналата в политически сътресения Италия, както и Гърция, Испания, Франция, Германия, Полша и Унгария.
Брюксел още очаква плановете на Чехия, Естония, Нидерландия, Финландия, Румъния, Швеция, Ирландия, Малта и България.
От ЕК отбелязват, че работят в тясно сътрудничество с властите в тези страни, за да бъдат изработени качествени проекти, които да получат европейското финансиране.
Досега нееднократно от Брюксел отбелязват, че е по-важно да получат качествени планове, а не толкова да се спази времевият отрязък. Първоначално коментарите бяха, че крайният срок за тези проекти е 30 април, но по-късно беше уточнено, че плановете могат да бъдат подавани до 2022 г.
Въпросът е по-скоро за разпределението на парите - процедурата предвижда ЕК да се произнесе по заявките в рамките на два месеца, а след това и Европейският съвет да даде "зелена светлина" на националния план. Така дадена страна от общността може да получи парите си от фонда за възстановяване още преди края на годината.
По тази причина и в България преди няколко седмици имаше силна мотивация за бързо подаване на заявлението от отиващото си правителство на Бойко Борисов. Вицепримиерът в оставка Томислав Дончев обаче беше категоричен, че ще остави тази задача на следващия кабинет, защото именно той ще изпълнява заложените в плана проекти в следващите шест години.
Страната ни кандидатства само за грантове по схемата - в общ размер на 6,3 млрд. евро, или 12 млрд. лева. По време на част от дебатите по темата в Народното събрание беше критикувана позицията на кабинета да не поиска и от нисколихвените кредити, които ще се отпускат по схемата.
Парите за възстановяване ще се разпределят по строги правила, предвиждат условията на Брюксел. Те трябва да бъдат насочени основно към зелена икономика, дигитализация, образование и създаване на работни места, както и други предизвикателства за бъдещото поколение на Европа.
Източник: ЕК
По плана няма да има ликвидна подкрепа за бизнеса, изпаднал в криза заради налагането на мерките за борба с пандемията.
Заедно с Многогодишната финансова рамка страните от ЕС ще разполагат с 1,8 трилиона евро до 2027 г. за излизане от кризата.
23:41 | 13.09.22 г.