Българите между 40 и 50 години са по-склонни да се обучават за нова професия

Според резултати, получени от непредставително проучване* на нагласите на участници в курсове за професионално обучение, реализирано по поръчка на Националната агенция за професионално обучение и образование (НАПОО), най-активно участие в обучения за професия имат хората на средна възраст между 40–49 години (34%), следвани от групата на 30-39-годишните (29%). Сравнително по-слабо представени в обученията са най-младите (16-29 г.) и хората на възраст 50-59 години.

Жените са по-силно представени (60%) сред групата на обучаващите се лица, отколкото мъжете (40%). 

Местоживеенето оказва съществено влияние върху участието на хората в учебни дейности. Живеещите в областните градове лица имат почти 3 пъти по-голям дял на участие (54%), отколкото живеещите в малките градове (18%) и 5 пъти по-голям дял от тези в селата (9%). На челните места сред областните градове са София с 18%, Пловдив с 12% и Бургас с 11%, изтъкват от НАПОО.

Степента на образование също влияе върху участието в професионалното обучение. С най-голям дял са лицата, които имат средно образование, близо 60%, следвани от лицата, които имат висше образование (33%). Участието на хората с основно и по-ниско образование има нисък относителен дял (6%). Това прави степента на участие в обучение на лицата с по-ниско от средно образование 5 пъти по-ниска от тази на висшистите и 10 пъти по-ниска, отколкото тази на завършилите средно образование, става ясно от проучването на НАПОО.

Една трета от участниците в допитването са се информирали за центъра за професионално обучение, в който се обучават, от Бюрото по труда. Друг важен източник на информация по отношение на възможностите за обучение в ЦПО са личните контакти  –  всеки пети е научил от приятел или роднина. Интернет има значителна преднина (16%) над традиционните медии, чиито дял е пренебрежимо нисък. Работодателите са били източник на информация в 12% от случаите.

Резултатите от изследването показват, че най-често използваната форма за провеждане на занятията е груповата - при над 90% от анкетираните. В мнозинството от случаите (74%) курсовете се провеждат в дневна форма на обучение. Близо една пета от обучаващите се са присъствали във вечерна форма на обучение.

Участниците в допитването (80%) споделят мнението, че съотношението между теория и практика в курсовете е оптимално. Все пак трябва да се отбележи, че 16% са на мнение, че е необходимо да има повече практика в самия център, а също и практика на реални работни места (в предприятие). Изискванията на обучаващите се към нивото на професионалното обучение в центъра не зависи толкова от това дали сами заплащат за него. Мнозинството от тях заявяват, че биха били взискателни във всички случаи, без значение кой го финансира.

Всеки втори, или 58%, от анкетираните, се чувства подготвен за изпита, който се провежда в края на обучението, като голямо мнозинство от анкетираните посочват, че биха получили много добра или отлична оценка. Прави впечатление, че анкетираните оценяват една идея по-високо практическите умения, придобити в обучението, отколкото теоретичните. Възможността за явяване на изпит пред външна комисия среща подкрепата на близо една четвърт от анкетираните. Докато 15% биха се явили пред външна комисия безусловно, други 9% биха склонили, само ако това им носи допълнителен шанс за реализация. Близки са дяловете на хората, които са настроени скептично (39%) или не могат да преценят дали това е по-добра възможност (37%).

При очакваните резултати от проведеното обучение хората, които смятат, че ще намерят нова работа, са почти толкова, колкото тези, за които новите знания и умения носят удовлетвореност. 35% считат, че записаният курс ще подобри материалното им благосъстояние, а 18% се надяват, че по този начин ще успеят да запазят работата си.  Обучаваните лица изразяват висока степен на увереност по отношение на своята подготвеност за работа в реална работна среда. В една или друга степен това мнение се споделя от 90% от участниците в допитването. В една или друга степен 97% от обучаващите се в центровете са удовлетворени от придобитите от тях теоретични и практически умения. Това се потвърждава и от високия дял на участниците в допитването (95%), които биха препоръчали курса на свои приятели и познати.

Статистиката на НАПОО показва, че от близо 1000 лицензирани центрове за професионално обучение у нас, само 43 са държавни. Почти 80 000 българи са преминали през курсове за квалификация и преквалификация през миналата година, като всеки пети от тях е получил свидетелство за нова професия, по данни на Националната агенция за професионално образование и обучение (НАПОО). И през 2020 г. продължава да е голям интереса към курсовете за придобиване на степен на професионална квалификация по професии в сферата на информатиката, производството на облекло, строителството и услугите за красота. В кратките курсове (за обучение по част от професия) най-много лица са обучавани по професиите охранител, монтьор на автотранспортна и монтьор на подемно-транспортна техника.