Правителството в оставка прие проекта на Национален план за възстановяване и устойчивост на Република България и възложи заместник министър-председателя Томислав Дончев да внесе одобрения план за окончателното му приемане от Народното събрание. Това съобщиха от правителствената информационна служба.
От там припомнят, че работата по проекта на Национален план за възстановяване и устойчивост започна през юли 2020 г., като до момента в ЕК са изпратени два проекта. „След всяко от двете изпращания са проведени срещи с Европейската комисия на различно ниво, като в резултат на направените консултации е постигната висока степен на съгласуваност на документа с европейските партньори“, твърдят от Министерски съвет.
Чрез плана за възстановяване България ще получи достъп до над 12 млрд. лева безвъзмездна подкрепа, която да способства икономическото и социално възстановяване от кризата, породена от COVID-19 пандемията. Определени са 36 реформи и 48 инвестиции, които да възстановят и развият потенциала за растеж на икономиката, което да позволи в дългосрочен план постигането на стратегическата цел за конвергенция на икономиката и доходите до средноевропейските. С оглед на времевия хоризонт за изпълнение на Механизма за възстановяване и устойчивост, от особена важност е планираните инвестиции да бъдат реализирани възможно най-бързо. В тази връзка, 70% от ресурса следва да бъде ангажиран през 2021 и 2022 г., а останалите 30% - през последната 2023 г., допълват от МС.
Припомняме, че вчера вицепремиерът Томислав Дончев обясни, че кабинетът в оставка е взел решение да използва единствено грантовия ресурс от Фонда за възстановяване, но не и заемния.
Междувременно днес парламентарната Комисия по бюджет и финанси също разгледа плана. По време на заседанието бяха изслушани различни неправителствени организации и представители на бизнеса. Председателят на комисията Георги Ганев обяви, че ще изпрати стенограмите от днешните дебати за сведение в Брюксел.
Според Калоян Стайков от Института за пазарна икономика планът е написан като оперативна програма, а това би забавило усвояването на средства и съответно – резултатите от тях.
Подобно мнение изразиха и от Асоциацията на индустриалния капитал (АИКБ). От там настояват за ясен механизъм за планиране, наблюдение и контрол на изпълнението на плана. Според бизнеса уеличеният ресурс за подкрепа на реалната икономика, за съжаление, е предвиден като финансови инструменти, което далеч не е толкова ефективно, тъй като голяма част от ресурса се изразходва за управление и администрация. Работодателите настояват и да се създаде и обособи специална област на политика за справяне с демографската криза.
АИКБ остава на принципната си позиция преимуществено да се програмират директни разплащания, а за предвидените индиректни плащания да не бъдат създавани нови фондове, а да се ползва капацитета на вече съществуващите фондове, органи за управление и структури.
Саша Безуханова, основател на платформата Move.bg, посочи, че това е по-скоро план за договаряне. В него има много мерки, които са без амбиция и са свързани с осигуряване на базова дигитална грамотност, с осигуряване на инфраструктура по модела на 80-те и 90-те години и много, много малко мерки, свързани с икономически растеж“, каза тя.
От WWF България пък предупредиха, че част от политиките в плана може да имат негативен ефект върху околната среда.
От BESCO – Българската стартъп асоциация, отчетоха, че планът набелязва възможни решения на структурни проблеми в икономиката, но страната ни е една от държавите с най-бързо намаляващо население в света, качеството на образованието ни е сравнително ниско, а висококвалифицираните кадри не достигат или напускат. Също така България изостава значително в нагласите за предприемачество. От асоциацията предлагат в плана да бъде включен механизъм за насърчаване на ангелските инвестиции, както и създаване на устойчива инвестиционна политика в подкрепа на пенсионни фондове, инвестиращи в Алтернативни инвестиционни фондове (конкретно във фондове за дялово и рисково инвестиране).
05:56 | 14.09.22 г.