През 2020 година, белязана от пандемията, доходите на лице от домакинство записват 6-процентен ръст, а разходите остават без промяна на годишна база.
Близо два пъти са се увеличили общите разходи на българите за последните десет години (2011 - 2020 г.), като с приблизително толкова са нараснали и приходите на лице от домакинство. Работната заплата формира над половината от общия доход на домакинствата, а една трета от постъпленията идва от социални трансфери. Делът на разходите за храна в домакинския бюджет остава най-висок, следван от тези за жилище и данъци и осигуровки.
Това става ясно от данните на Националния статистически институт (НСИ), публикувани днес, за приходите, разходите и потреблението на домакинствата за 2020 г.
Доходи на домакинствата
През 2020 г. годишният общ доход средно на лице от домакинство е 7 002 лв. и нараства с 6,2% спрямо 2019 г. Реалните доходи* на домакинствата нарастват с 4,4% за последната година. А за последните десет години (2011 - 2020 г.) общият доход средно на лице от домакинство се увеличава 1,9 пъти.
Както за последната година, така и за десетгодишния период нарастват доходите от заплати, от пенсии, както и от социални трансфери, става ясно от данните на националната статистика.
Доходът от работна заплата през 2020 г. е 3 927 лв. и се увеличава с 5,3% спрямо предходната година, а нарастването му в сравнение с 2011 г. е два пъти.
Постъпленията от пенсии за последната година са 2 018 лева, като растат с 12% спрямо 2019 г. и със 77% в сравнение с 2011 година.
Доходите от самостоятелна заетост през 2020 г. са 434 лв. и се увеличават с 3,1% спрямо 2019 г., а спрямо 2011 г. - с 50,7%.
Приходите от трудова дейност извън работната заплата за последната година са 46 лв. и намаляват спрямо 2019 г. със 17,9%, а в сравнение с 2011 г. - с 8%.
Доходите от другите социални трансфери (обезщетения за безработни, семейни добавки за деца и други социални помощи и обезщетения) през 2020 г. са 204 лева. Те нарастват с 5,2% спрямо 2019 г. и с 63,2% спрямо 2011 г.
Работната заплата остава с най-висок относителен дял в структурата на общия доход. През 2020 г. той е 56,1%, което е с 0,5 процентни пункта по-малко в сравнение с 2019 г. и с 4,3 пункта повече спрямо 2011 г.
Прави впечатление, че голям дял в домакинските бюджети формират приходите от всички социални трансфери (пенсии, обезщетения за безработни, семейни добавки за деца и други социални помощи и обезщетения). Те съставят 31,8% от общия доход на домакинствата през 2020 г.
От получените социални трансфери с най-висок относителен дял в общия доход на домакинствата са постъпленията от пенсии – 28,8%, който е с 1,5 процентни пункта повече в сравнение с 2019 г. и с 1,3 процентни пункта по-малко в сравнение с 2011 г.
Делът на доходите на домакинствата от самостоятелна заетост в общия доход на домакинствата e 6,2% и намалява с 0,2 процентни пункта в сравнение с 2019 г. и с 1,4 пункта спрямо 2011 г.
Намалява и делът на дохода от трудова дейност извън работната заплата. Той е 0,7%, или с 0,2 процентни пункта по-малко на годишна база и с 0,6 пункта надолу спрямо 2011 г.
Разходи на домакинствата
През миналата година българските домакинства са изразходвали 6 220 лв. средно на лице, което е почти без промяна в сравнение с 2019 г. За периода 2011 - 2020 г. разходите на домакинствата се увеличават 1,8 пъти.
Относителният дял на потребителския разход от общите разходи на домакинствата намалява от 84% през 2011 г. на 81,3% през 2020 г.
За десетте години, които се разглеждат, статистиката регистрира ръст на изразходваните средства за храна и безалкохолни напитки. През 2020 г. са 1 872 лв., или с 2,1% повече спрямо 2019 г. и с 48% повече в сравнение с 2011 г.
Нарастват и разходите, свързани с жилището (вода, електроенергия, горива, жилищно обзавеждане и поддържане на дома). За последната година са 1 121 лева, в сравнение с 2019 г. те нарастват с 5,1%, а спрямо 2011 г. - с 90,3 на сто.
За здравеопазване през миналата година cа изразходвани 388 лв. - с 0,5% повече от 2019 г. и два пъти повече спрямо 2011 г.
Разходите за облекло и обувки през 2020 г. са 188 лева. В сравнение с предходната година те намаляват с 6,9%, а спрямо 2011 г. нарастват 1,8 пъти.
За свободно време, културен отдих и образование през 2020 г. са харчени по 250 лева. В сравнение с 2019 г. те намаляват с 22,4%, а спрямо 2011 г. се увеличават 2,1 пъти.
През последната година разходите за данъци и социални осигуровки са в размер на 860 лв. и се увеличават с 4,9% в сравнение с 2019 г., а спрямо 2011 г. нарастват над два пъти.
За транспорт и съобщения през миналата година са похарчени по 700 лв., което е с 4,1% по-малко от 2019 г. и 1,9 пъти повече спрямо 2011 г.
Делът на разходите за храна от общия разход през миналата година е 30,1%, което е с 0,6 процентни пункта повече в сравнение с 2019 г. и с 6,1 процентни пункта по-малко спрямо 2011 г.
Разходите за данъци и социални осигуровки са 13,8% от общия разход през 2020 г., което е с 0,6 процентни пункта повече в сравнение с 2019 г., а увеличението спрямо 2011 г. е с 2,8 процентни пункта.
Разходите, свързани с жилището, се увеличават с 0,8 процентни пункта през 2020 г. спрямо 2019 г., а в сравнение с 2011 г. - с 1,1 пункта.
Разходите за здравеопазване през 2020 г. са както през 2019 г. – 6,2%, с 0,6 процентни пункта повече спрямо 2011 г.
През периода 2011 - 2020 г. делът на разходите за транспорт и съобщения в общия разход е в рамките на 11 - 12%.
Потребление на домакинствата
През 2020 г. настъпват промени в потреблението на домакинствата спрямо 2019 г. Средно на лице от домакинство намалява консумацията на хляб и тестени изделия с 2 кг и на месни произведения с 0,2 килограма. Увеличава се консумацията на плодове с 1,8 кг, на зеленчуци с 0,3 кг, на картофи с 0,5 кг, на месо и кисело мляко с 0,4 кг, на прясно мляко с 1,1 л и на безалкохолни напитки с 1,7 литра.
На годишна база намалява потреблението средно на лице от домакинство на алкохолни напитки (от 32,6 на 31,7 л) и на цигари (от 733 на 727 броя).
Покупателната способност на домакинствата се увеличава през 2020 г. спрямо 2019 г. при повечето от основните хранителни продукти. Най-много е нараснала покупателната способност при картофите, яйцата, белия хляб, доматите, гроздето и краставиците. Най-много е намаляла покупателната способност при ябълките, захарта, ориза, малотрайните колбаси, свинското и птичето месо.
*Реалните доходи се изчисляват, като номиналните доходи се дефлират със средногодишните индекси на потребителските цени.