Фокусът на новата власт, ако такава се конструира, е по-скоро какви политики ще провежда и как ще отговори на най-бързо идващите предизвикателства – те със сигурност са пандемията, ваксинацията, засегнатите от кризата бизнеси. Това коментира пред БНР Петър Ганев от Института за пазарна икономика.
„Водещ приоритет е как да направим така, че парите от Европа и Плана за възстановяване и устойчивост, който ние трябва да предоставим до края на април - този процес да не спре. Това са публични ресурси, огромни и трябва да се направи така, че това да не спре, а не да правим ревизия на предишната власт – това политически може би е много интересно, но икономически не важи“, съветва икономистът.
Според него важни са текущите сделки, защото България все още се оценява като сравнително рискова държава при смяна на власт, и оставане в сила на дългосрочни договори в областта на енергетиката, строителството, транспорта, отбраната", поясни Петър Ганев и посочи, че това ще е важно за инвеститорите.
Той обясни, че разделителната линия между партиите не е в икономическите политики, а на тема корупция, общо устройство, правила, по които функционира държавата, за да имат всички равен шанс.
По думите му със сигурност ще се върви към друг тип политика и в справянето с пандемията, не със компенсаторни политики, а как да се подкрепи растежът, още повече с напредването на процесите на ваксинация.
Петър Ганев е на мнение, че така както е написан Националният план за възстановяване и устойчивост за тези 12 млрд. лева, не предвижда голямо усвояване тази година, а едва след 2023 г.
Според Ганев може би предстои да се направи и актуализация на бюджета в бъдеще, но въпросът е дали ще бъде малка или голяма.
"За първите три месеца приходите вървят сравнително добре, разходите са повече заради добавки към пенсии, но трябва да се хванат юздите. През втората половина на тази година бюджетът не трябва да трупа дефицити“, препоръча икономистът.