Ваксинирането и мерките заради пандемията са водещи в настроенията на българите

Желанието за ваксиниране показа известно оживление. Обществото като цяло все по-трудно свиква с идеите за рестрикции. Триъгълникът на властта завършва с различни стъпала на доверие с навлизането в предизборните седмици и месеци на годината и във времето за равносметка на завършващите мандати. Когато мисли за политика и икономика, българското общество е критично към властта си.

Когато обаче мисли за справянето с вируса, то остава по-скоро благосклонно – явно най-вече заради либералния режим. Упованието в медицинските власти пък расте, когато страхът се увеличава. Това са обобщенията от най-новото независимо изследване на „Галъп интернешънъл болкан“ и трендовите данни от предходни вълни на изследване в периода от 22 февруари до 1 март сред 1008 души.

Вирусът

Социолозите констатират, че расте декларираното желание на българите да се ваксинират. Ако в началото на януари и към 1 февруари 27% са искали ваксина, а 48% са били против, то сега 36% искат, а 41% са против. Така „ножицата“ между искащи и неискащи се затваря в полза на искащите. Спада и делът на колебаещите се – от 24% преди до 20% сега. От анкетираните 3% посочват, че са ваксинирани.

Очевидно, демонстрираното през медии активизиране на ваксинирането – без значение от конкретните детайли – е дало известен резултат. Той е далеч от оптимален, а и не са малко очевидните проблеми в процеса, напомнят социолозите.

Не бива обаче да се пропуска и наблюдението, че част от нежеланието за ваксиниране идва и от факта, че още преди месец можеше да се отчете, че поне 1,5 милиона пълнолетни българи вече се прекарали вируса – от общо не повече от 5,2 милиона трайно пребиваващи в страната ни пълнолетни. Сега броят на прекаралите вируса вече е осезаемо по-сериозен, коментират от „Галъп интернешънъл болкан“.

Социолозите констатират, че с най-голямо желание да се ваксинират са най-възрастните. Те предполагат, че натам ще е и основната ориентация в идните седмици. Те обаче напомнят, че меродавни накрая ще са данните от медицинската статистика.

Българите все по-нетърпеливо очакват облекчаване на ограниченията, е друг извод от анкетата та „Галъп". Социолозите допускат, че към момента на провеждане на изследването говоренето от страна на властите беше по-скоро успокояващо. Заради това мнозинство от анкетираните се изказват принципно за все по-леки мерки. 

Данните обаче няма как да уловят развитията от последните няколко дни. Към началото на март 55% са принципно за по-леки мерки, а 32% – за по-строги. Останалите се колебаят. Данните, разбира се, съдържат и известен пожелателен компонент. Отношението към мерките зависи от цялостния фон с броя случаи в страната и говоренето около тях. Колкото повече са случаите, толкова по-боязливи са хората.

Определящо е обаче и отношението на властта – когато тя говори успокояващо, това има видимо отражение. Така беше в дълги периоди от есента, а и сега. Изследователският опит от есента показа, че с ескалацията на напрежението в болници и интензивни отделения, обществото самостоятелно стига до идеята за по-твърди мерки.

Случаят в момента обаче явно не е точно такъв. Или поне засега.   

Вероятно и заради либералния режим в нашата страна, оценката за начина, по който България се справя с коронавируса, остава по-скоро благосклонна. 46% казват, че страната ни се справя добре, а 42% – зле.

Властта

Благосклонното отношение към изпълнителната власт по отношение на коронавируса обаче не се пренася буквално върху нейния общополитически образ. Когато мисли за политика и икономика, а не за вируса, българинът е доста критичен към изпълнителната власт, докато президентът запазва ролята на контрапункт.  

В края на един мандат и в една предизборна година е един от моментите, в които личното доверие в политическите фигури става важен фактор. Особено важно за равносметките е да се отчете доверието в трите ключови позиции – президент, председател на Народното събрание, премиер.

Румен Радев вече няколко години остава с положителен личен рейтинг (доверие минус недоверие). От известно време насам, той е и единствената такава фигура в България. Практически всички други популярни политически фигури са с минусов рейтинг. В момента рейтингът на Радев е +24. На практика идентично се движи и институционалният рейтинг на президентството.

Една от фигурите със сравнително добри показатели за доверие е Цвета Караянчева: 17%. При нея недоверието превъзхожда доверието (рейтинг от –51), но това е стандартната ситуация за български политик. Караянчева е всъщност с доверието на политик от „златната среда“, ако се правят подреждания. В тях винаги начело са политици, които са „отгоре и отстрани“ на политическия процес или имат „институционален бонус“, а в дъното са най-отдавна познатите политици.

Прословуто е вече търсенето за нови политици. Разбира се, буквалното класиране на личности според доверие и рейтинг не е сполучлив подход – пред различните длъжности стоят различни задачи с различна степен на риск от загуба на доверие. Една от фигурите с най-сериозно доверие в страната е Бойко Борисов: 23%. Рейтингът е минусов (–41), но все пак Борисов завършва и третия си мандат като една от харесваните политически личности в нашата страна. Това в голяма степен се дължи на сравнително твърдата подкрепа, която партия ГЕРБ разви в годините.

В немалка степен се дължи и на ситуационните „добавки“ доверие, които Бойко Борисов получи в първия етап на коронавируса. Тези добавки не са повишили доверието към политика, но със сигурност са помогнали то да не стигне до критични нива, след като през лятото спадна.

  Нужно е винаги да се отбелязва, че доверието обикновено не е мерило за успеха на работата на даден политик. Обикновено, тежките реформи, например, са свързани със загуба на лично доверие. Хората от по-малки политически сили, имат и по-ниско доверие. И традиционно, различните опоненти на дадена партия свидетелстват недоверие спрямо нейния лидер. Важно е да се напомня, че рейтингът (доверие минус недоверие) следва да се наблюдава с известна условност – доколкото еднакъв рейтинг могат да имат и фигури с висока разпознаваемост и фигури с почти никаква разпознаваемост. Важно е също да се напомня, че доверието не е равнозначно на електорална готовност.

Щабът

Доверието в Националния оперативен щаб за борба с коронавируса се движи заедно с вълните на вируса – когато страхът е висок, упованието в щаба е високо. През последния месец 46% отговарят с „да“ на въпроса дали имат доверие на щаба, а 35% казват „не“.

Равносметката от последната година показва, че обобщеният образ на здравните власти в нашата страна е по-скоро добър. Може би – и защото те са възприемани като в известна степен отдалечени от политиката. Факт е обаче, че българите традиционно показват доверие и в „алтернативните“ разкази по темата – както показаха редица изследвания назад във времето.