България изостава сериозно в публичното финансиране на здравеопазването от петте най-големи държави в ЕС, необходим е политически надпартиен консенсус за ускорено развитие на базата на повече ефективни инвестиции и измерване на резултатите от тях. В следващите 4-5 години България трябва да догони Европа по отношение на публичните инвестиции в здравеопазването, ако искаме да постигнем по-добри здравни показатели на населението и ускорено развитие на сектора.
Около тази позиция се обединяват съсловните и браншови организации от сектора, които представиха предложения за спешни реформи в публичното финансиране на българското здравеопазване.
Предвид предстоящите парламентарни избори членовете на инициативата „Заедно за повече здраве“, в която участват Българският лекарски съюз (БЛС), Българският фармацевтичен съюз (БФС) и Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM) очакват политическите сили да поемат конкретни ангажименти за развитието на здравния сектор в предизборните си платформи. Това стана ясно на пресконференция на тема „Надпартиен консенсус за ускорено развитие на здравеопазването“.
Общото послание на организациите е свързано с необходимостта от по-ефективни инвестиции, които да се отразят на подобряването на здравните показатели на обществото.
Нужен е консенсус по основни теми за ускорено развитие на българското здравеопазване в следващите десет години и независимо от представянето на политическите партии в следващия парламент, те трябва да постигнат съгласие по основните посоки за развитие, смятат участниците в пресконференцията. Детайлите са предмет на последващи дискусии.
Организациите припомниха, че България отделя значително по-малко средства за здравеопазване от БВП от останалите страни в Европейския съюз. В резултат гражданите плащат от джоба са за лекарства и здравни услуги повече, отколкото европейците. В ЕС средно се заделят по 8% от БВП за публични разходи за здравеопазване, докато в България по данни от 2017 г. – 4,7% от БВП с леко повишение към 2020 г.
Ако България отделя по 8% от БВП за здравеопазване, разходът на човек от населението ще достигне до 1200 евро при 2500 евро в Западна Европа, изчисли Деян Денев, изпълнителен директор на ARPharM, като поясни, че това е заради разликата в доходите. В момента публичните средства, които страната ни отделя за здраве, са значително по-малко и причината не е само, че икономиката е по-слаба, основното е, че процентът от БВП за здравеопазване е почти два пъти по-малък от петте най-големи държави в ЕС, подчерта Денев.
С 570 евро повече ще се пада на човек от населението, ако България увеличи до 8% разходите за здравеопазване от БВП, уточни той.
Също така публичните разходи за лекарства у нас са близо три пъти по-ниски, отколкото са в петте най-големи държави от ЕС, дори значително по-ниски от страни като Чехия и Унгария.
Увеличението на публичните инвестиции води до подобрение на здравните резултати, като трябва да има период от десет години между инвестицията и резултата от нея, обясни Денев, позовавайки се на данни от ново проучване. В този смисъл той подчерта нуждата от надпартиен консенсус между политическите партии по основните посоки, в които трябва да се развива здравеопазването.
Според проф. Асена Сербезова, председател на БФС, действително у нас се заделят по-малко пари като процент от БВП за здраве, но в същото време системата се управлява много неефективно и затова доплащаме 37% за лекарства, докато в петте държави – около 5 на сто. Тя подчерта, че за да има добра здравна система, са нужни електронни регистри, електронни досиета, ръководства за това коя терапия е разходоефективна. Нужен е цялостен подход върху системата и инвестиране в бъдещето с мисъл, а не просто осигуряване на допълнителен финансов ресурс, допълни тя.
За спешна необходимост от политическо обединение в името на ускорено, устойчиво, надпартийно развитие на здравеопазването в България призова и икономистът Аркади Шарков от Експертен клуб за икономика и политика (ЕКИП). Той отново припомни предложението на организацията за допълнителен източник на инвестиции за сектора. А именно – да се заделят 10 на сто от парите от акцизи за здравеопазване.
За 2020 г. това означаваше около 500 млн. лева повече за сектора, изчисли икономистът, а за 2021 г. сметката показва около 558 млн. лева повече целево за сектора. Ако предложението бъде регламентирано със закон, може да се създаде предвидимост и устойчивост на допълнителното финансиране.
Шарков припомни и още едно предложение, зад което икономистите от ЕКИП продължават да стоят – официализацията на доплащанията в болничната помощ. Това би намалило личните разходи от джоба на пациентите и би подобрило достъпа до здравни грижи. Всеки пациент ще бъде наясно колко струва лечението му предварително, каза той.
Изсветляването на доплащанията може да бъде подпомогнато и от въвеждането на допълнителното доброволно здравно застраховане, посочи Шарков. Прозрачността е ключов фактор, когато говорим за здравни и социални грижи, обобщи икономистът.
Българското здравеопазване има необходимост от по-ефективни инвестиции, които да се отразят като подобряване на здравните показатели на обществото. Секторът има нужда от ускорено развитие, което можем да постигнем, опирайки се на опита на петте най-големи държави в Европа. Това коментира Иван Маджаров, председател на Българския лекарски съюз (БЛС).
Със сегашните темпове на развитие на здравеопазването ще са ни нужни 50 години, за да достигнем най-развитите държави в Европейския съюз, каза Иван Маджаров.
Пандемията показа, че не може да има икономика без здравеопазване, нужно е увеличаване на инвестициите, но съпроводено с измерване на резултатите, с контрол и дигитализация на здравеопазването, надграждане на модела с доброволни фондове, обобщи Иван Маджаров исканията на здравния сектор към политиците.
* Източник на графиките: Тренд