"Малко е измамно усещането, че страни като Франция и Италия са туристически страни. Не, те не са. Ние знаем, че са туристически, защото има рекорден брой туристи в Париж, Венеция и Рим. Но на фона на тяхната икономика те са много по-малко туристически зависими от България. С други думи, те създават много повече добавена стойност в други отрасли", посочи той.
"Именно създаването на добавена стойност e основeн структурен проблем на българската икономика", категоричен е икономистът.
Той потвърди, че по време на коронакризата, при изпълнението на бюджета, се вижда, че социалната система не може да поеме такъв тип шок. Икономистът на ИПИ информира, че по стандартните социални програми за подпомагане на практика няма промяна – хем има икономическа криза, хем има хора без доходи, а малкият бизнес е в затруднено положение.
По думите на Богданов Covid кризата показа колко е уязвима нашата икономика при възникването на шокови обстоятелства в глобален мащаб. "Когато всички западноевропейски страни потъват, за съжаление, и ние потъваме с тях. Хубавото е, че не е в чак толкова голяма степен. Но тази свързаност, при липса на достатъчно диверсификация и тежест на новите индустрии, които не са толкова свързани с физически контакт, изигра лоша шега на България", коментира Богданов.
Той смята, че през последното десетилетие българската IT индустрия се разраства, но все още сме изключително назад по отношение на този сектор, както от гледна точка на заетостта, така и спрямо добавената стойност.
Главният икономист в ИПИ даде пример с Нидерландия - държава, която обикновено не се свързва с IT индустрия, като подчерта, че „дигиталните технологиите там заемат в пъти по-голям дял от нейния БВП“.
Що се отнася до предстоящите избори, Лъчезар Богданов посочи, че каквото и да е новото правителство „по редица структурни въпроси ще започне „от нулата““.
"Тези реформи са формално свързани с плана за действие след присъединяването в ERM II, които засягат в огромна степен държавното управление. От една страна, държавните предприятия и начинът на тяхното управление и преодоляване на рискове, от друга страна - небанковият сектор, при който непрекъснато има наченки на дебат какво да се прави с част от дейностите в застраховането и пенсионните фондове", анализира икономическата ситуация Лъчезар Богданов.
Главният икономист в ИПИ смята, че и в съдебната система също са необходими реформи, тъй като тя също представлява структурен проблем.
"В една икономика трябва да може лесно кредиторите да си събират дълговете, ако пък не могат, трябва бързо да приключват делата. Трябва да има някаква бързина по приключването на делата по несъстоятелност и разбира се, всички елементи по Гражданския процесуален кодекс", съветва той.
Богданов напомни, че правителството обеща доста сходни неща в Националния план за възстановяване и устойчивост, каквито има и в програмата за действие след ERM II. „Но ми се струва, че работата в работни групи и администрацията в момента по-скоро е спряла в очакване на нова политическа воля", потвърди икономистът, но очаква, че ще има промени във водената икономическа политика.
Богданов се надява, че след изборите няма да спрат ключови инвестиционни проекти и някои от започналите реформи. Проблем ще е, според него, събираемостта за бюджета и разплащанията с бизнеса.
Променя ли се поведението на пазарните субекти? Какво ще се случи на пазара на труда след коронакризата? Защо мярката 60 на 40 не е решение за квалифицираните кадри? Може ли да се преструктурира БВП? Защо единната европейска минимална работна заплата е необходима на Европа? Ще спечели ли България от европейска МРЗ?
Вижте целия разговор във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.
Всички гости на предаването "Светът е бизнес" може да видите тук.
10:35 | 14.09.22 г.