Приетите от Народното събрание на 11 февруари 2021 г. промени в Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК), с които в българското законодателство се транспонира директивата на ЕС за нелоялните търговски практики, силно надхвърлят нейния обхват и ще навредят на икономиката на страната. Това се казва в становище на Сдружението за модерна търговия, изпратено до медиите.
Според бизнеса с промените в закона се налагат допълнителни абсолютни и условни ограничения и забрани, без предварително да бъде направена оценка на тяхното въздействие и без ясни и конкретни мотиви. „Тези рестрикции ще затруднят всички участници по веригата на доставки не само в сектора на храните - търговски вериги, фермери и преработватели, ще ограничат свободата на договаряне и ще поставят в неравностойно положение много български компании спрямо конкуренти в други европейски страни, където директивата е транспонирана адекватно“, пише в становището.
От Сдружението за модерна търговия дават и конкретни примери: забраната на ексклузивните доставки, която ще навреди на много български производители и дори може да доведе до фалити; неясните правила за прекратяване на договори, вследствие на които до пазара биха могли да стигнат стоки с недобро качество, опаковки и етикетиране, както и условното ограничаване на споделянето на логистични разходи, което ще доведе до затормозяване на механизма на доставките, до административно натоварване на доставчиците и така до ръст на цените. Тези промени в ЗЗК ще засегнат не само работата на търговските вериги, но и на преработвателите, които са в позиция на купувач спрямо фермерите, уточнява бизнеса.
„Според приетите промени в ЗЗК, без каквито и да е мотиви се забраняват ексклузивните доставки на храни и селскостопански продукти без да се отчита фактът, че договорите, които предвиждат ексклузивитет могат да са полезни за конкуренцията на пазара като осигуряват канали за дистрибуция и доставка и намаляват разходите за производство. Подобни договори подпомагат по-малки производители да развият производството – например за производството на така неречените „частни марки“, а ексклузивността касае само конкретна рецептура, с което не се нарушават нечии права за работа, така че да отговорят на нуждите на пазара, и представляват нормална търговска практика по света в редица сектори, която сама по себе си не застрашава конкуренцията“, пише още в становището.
Със забраната на ексклузивните доставки, много производители могат да загубят договорите и сигурността за бизнеса си, тъй като производството на продуктите от собствена марка може да бъде възложено на производители от друга страна от ЕС, където ексклузивните доставки не са забранени. Така една мандра, която произвежда млечни продукти под бранд на верига, много по-трудно ще покрива инвестициите си за покупка на животни, техника или земя за пасища в резултат на което би могла да фалира, посочват от бранша. Друг аспект на ексклузивните доставки е ангажимента за изкупуване на продукция. През последните години в рамките на такъв тип договори големи търговски вериги помогнаха на много български производители на храни да се сертифицират по международни стандарти, като Global G.A.P. например, предоставиха им експертна помощ за намаляване на пестицидите в производството и сключиха дългосрочни договори за изкупуване на цялата земеделска продукция. Промените в ЗЗК забраняват тази практика у нас и вследствие на това много производители ще загубят тази стабилност и няма да могат да разчитат на сигурни приходи, с които да покриват аренда на земя, евентуални кредити за покупка на машини или други инвестиции в производството си, твърдят още от Сдружението за модерна търговия.
Оттам са категорични също, че забраната за незабавно прекратяване на договори де факто ще навреди на българските производители. Бизнесът визира промените, според които на практика се забранява прекратяването на договор между купувач и доставчик, дори и в ситуации, когато това е предвидено в договора или е по вина на доставчика. Според закона е необходимо на доставчика да се предостави „разумен срок, който да е достатъчен да покрие инвестиционните си разходи и да е съобразен с отношенията между страните, отношенията в сектора и други“.
Неясните текстове в закона дават възможности за административен произвол, категорични са още от Сдружението за модерна търговия.