„Мъж издъхна нелепо във фонтана на пл.„Славейков". „Нелеп инцидент уби дете в София".
Заглавията на статиите за „нелепите“ смъртни случаи са отдалечени на почти от 16 години. Общото, освен определението им, е фактът, че инцидентите всъщност не са нелепи, а виновни все няма.
През 2005 г. столичен кмет бе Стефан Софиянски, а нито една институция, както и днес, не пое а отговорност. Имаше различни версии и в крайна сметка фонтанът беше затворен за повече от десетилетие, без да се намери виновен и без да се потърси решение на проблема. Прокуратурата повдигна обвинение на трима души, като от тях двама бяха оправдани, а един беше глобен с… 1000 лева.
Слушайки обясненията днес, оставаме с впечатлението, че и този случай няма да се реши по много по-различен начин. Днес е ясно, че липсва яснота за собствеността на шахтите – макар че на капака на всяка една обикновено пише кой е собственик, както и за това кой, кога и защо ги отваря. И досега институциите не могат да уточнят чия е собствеността на конкретната шахта и кой последно я е отварял. Принципно има много възможности за това - ЧЕЗ, мобилни оператори, интернет доставчици, общинското осветление, управлението на трафика към КАТ, дори и столичното видеонаблюдение.
Ако тези шахти бяха вкарани в кадастър на подземната инфраструктура, каквито предложения имаше, сега нямаше да има въпроси за отговорността, а можеше да има и конкретен арестуван.
Основната разлика между индивидуалните и демократичните решения се крие в степента на поета отговорност. Хората трябва да отстояват последствията от своите решения; ако говорим за икономика и финанси - възможностите за печалба винаги вървят ръка за ръка с риска от загуба. Някой може да съжалява за грешни решения от миналото, но това не променя последствията.
В случая с шахтата, от друга страна, сякаш оставаме с впечатлението, че тя е там някак „свише“. И е ничия собственост.
Когато честността, сериозността и ефективността на съвестните хора се потъпкват от държавата, дори се наказват, докато измамното, паразитно и убийствено поведение остава безнаказано, то става дума за бананова република! Лицемерното е, че съответните институции се правят, че действат в съответствие с върховенството на закона, но всъщност не правят нищо! Най-много да намерят поредния собственик - бездомник на "Дениа 2016 ЕООД" - фирмата от Варна с капитал от 2 лева, на която е приписан злополучният кабел.
02:07 | 14.09.22 г.