Как Китай се възползва от дефицитите в управлението на ЦИЕ

През последното десетилетие китайските инвестиции в района на Централна и Източна Европа (ЦИЕ) достигат 14 млрд. долара, реализирани под формата на безвъзмездна помощ, заеми за развитие, сливания и придобивания на активи и концесионни договори, пише в анализ на Центъра за изследване на демокрацията.

2/3 от китайските инвестиции са направени през последните пет години.

Пекин се възползва от дефицитите в управлението на страните от Централна и Източна Европа, включително и от липсата на прозрачност при сключване на междуправителствени споразумения, заобикалянето на националното и европейското законодателство в областта на конкуренцията и обществените поръчки и несъответствието с дългосрочните цели на ЕС, посочват в доклада.

Китайските инвеститори допускат техните средства да бъдат разпределяни на лоялни към властта олигарси. От една страна така фирмите на тези олигарси участват в големи инвестиционни проекти, а от друга - Китай получава лост за влияние върху решенията на националните правителства по стратегически въпроси, се казва още в доклада.

Особено уязвими на китайските апетити са страните в региона, намиращи се извън ЕС, за които не се спазват принципите на равен достъп до държавна помощ, екологично законодателство и правила за конкуренция, които са валидни в общността. По тази причина и Китай насочва своите усилия основно към държавите от Западните Балкани, в които реализира големи инфраструктурни проекти.

Страните от региона хронично страдат от липсата на средства, от което се възползва Китай. През 2009 година страната е инвестирала едва около 100 млн. долара в региона, а през 2019 година размерът на китайските инвестиции вече достига около 2 млрд. долара. Основният бенефициент на тези средства са Сърбия и Гърция.

Източник: Център за изследване на демокрацията по данни от централните банки в региона

Китай използва своята инициатива "Един пояс, един път", наречена още и "Новият път на коприната", за да финансира проекти, който помагат за налагане на икономическо и политическо влияние в региона, пишат още анализаторите.

Инвестициите са едва 2,7% от общия размер на китайските инвестиции в чужбина, но за големината на икономиките в региона това са значителни средства. Например за Босна и Херцеговина китайските инвестиции са в размер на 25% от брутния вътрешен продукт (БВП).

Китайските пари финансират основно проекти от сферата на транспорта (41%), енергетиката, производството и телекомуникациите. 13% от китайските средства в региона са насочени към въглищната индустрия и това поражда опасения, че Пекин може да повлияе на енергийната трансформация в региона.

Китай нееднократно заявява своята готовност да инвестира в зелени проекти, но досега е дал пари само за 14 нисковъглеродни проекта на стойност 319 млн. долара. Сред най-големите китайски проекти в тази област е соларен парк на о. Крит и вятърни турбини в Босна и Херцеговина.

Като цяло китайските инвестиции са желани за правителствата в Централна и Източна Европа, защото те не съдържат изискване за структурни реформи, каквито имат европейските фондове, а средствата могат да бъдат разпределяни без търгове, без да бъдат спазвани антикорупционните мерки и без изисквания за анализ на полза - цена на инвестицията, пишат анализаторите.