По думите му в нашата страна липсва система за добър мониторинг и контрол на водните количества, които преминават през речните басейни, включително при наблюдението на язовирите.
“В една такава ситуация най-главният въпрос е какво е наблюдението върху изкуствените водни тела, за да не се допусне прекомерно влизане в речните корита и да се предизвика по-голямо наводнение”, съветва той.
Според доц. Стойчев друг проблем е, че често се оказва, че хората са построили законно своите домове без предварителни хидрогеоложки проучвания на много места, урегулирали са нови парцели, земи, процедирали са подробни устройствени планове, построили са законно сгради, домове, фабрики, които са в заливни зони на реки. Той поясни, че този проблем се отнася не само до България, но и в цяла Европа
“Трябва да се води устройствена политика, която защитава гражданите, настоява експертът. - Не е нормално в 21 век да липсват понякога цели раздели хидрогеоложки и хидроложки проучвания и да се разрешава строителство в тези зони.“
Стойчев изтъкна като проблем и липсата на инженерен капацитет.
“Нямаме специалисти, които да направят качествени задания за строително проектиране на хидротехнически съоръжения”, съобщи той и отбеляза, че предизвикателство са природните дадености в нашата страна, включително гъстотата на речната мрежа, която създава големи отговорности.
“Имаме над три хиляди язовири, което създава голям хидрогеоложки риск”, коментира доц. Косьо Стойчев.
Как трябва да действат институциите, когато в общините няма общи устройствени планове с хидроложки риск? Каква трябва да е регионалната политика за предотвратяване на водни кризи? Кой трябва да носи отговорност и може ли да се управлява с ведомства? Достатъчна ли е грижата за водните съоръжения?
Вижте целия разговор във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.
Видеа с всички гости на предаването "Бизнес старт" гледайте тук.