Бюджетното салдо по консолидираната фискална програма за 2020 г. се очаква да бъде отрицателно в размер на 3,6 млрд. лв., или 3,0 % от прогнозния брутен вътрешен продукт (БВП), съобщават от Министерството на финансите.
Преките фискални стимули през 2020 г. по линия на националния бюджет, включващи социално-икономическите мерки за борба с негативните последствия от пандемията и средствата и ресурсите за звената на първа линия, са в общ размер на около 2,8 млрд. лв.
Отчитайки тези ресурси, мобилизирани в безпрецедентната пандемична ситуация, може да се каже, че е поддържана една добра фискална политика и без наличие на пандемия е постигнато балансирано бюджетно салдо, каквото бе заложено във внесения от правителството и одобрен от Народното събрание първоначален закон за държавния бюджет за 2020 г., изтъкват от финансовото министерство.
Освен стимулите по линия на бюджета и ресурса от фондовете на ЕС, бяха разработени и финансови инструменти за финансиране чрез Българската банка за развитие (0,7 млрд. лв.) – гаранционни схеми за кредити за засегнати от ограниченията заради пандемията малки и средни предприятия, както и гаранции за търговски банки за отпускане на безлихвени заеми за физически лица в неплатен отпуск и самоосигуряващи се. Чрез финансови инструменти на Фонда на фондовете са били мобилизирани допълнително около 0,2 млрд. лв. публичен ресурс.
Към края на декември 2020 г. се отчита номинално подобрение на бюджетното салдо по консолидираната фискална програма с около 1,6 млрд. лв. За това допринасят, от една страна, добрите параметри по изпълнението на приходите и от друга, по-ниските от планираните разходи и вноска на България в общия бюджет на ЕС, добавят от министерството.
По-ниският от планирания дефицит за 2020 г. ще позволи на разположение във фискалния резерв да остане ликвиден буфер, който при настоящата висока степен на неопределеност за бъдещото развитие на ситуацията с пандемията в България и света предоставя защита срещу потенциални ликвидни рискове в краткосрочен план.
От страна на приходите се наблюдава преизпълнение на годишните разчети при повечето основни данъци, както и при приходите от социално-осигурителни вноски. Въпреки негативните ефекти на пандемията върху макроикономическите перспективи по отношение на външната и вътрешната среда и растежа, данъчните и осигурителните приходи отчитат номинален ръст спрямо 2019 г. от 1,5 на сто.
След период на изразен спад през второто тримесечие при постъпленията в частта на ДДС, последваха месеци на постепенно възстановяване, като в годишен план това забавяне бе преодоляно и приходите превишават плана за годината. Данъчната основа за ДДС от вътреобщностно придобиване отчита ръст на годишна база, като размерът на ефективно внесения ДДС се увеличава спрямо предходната година. Приходите от акцизи са близки до планираните за годината, допълват от финансовото министерство.
В частта на преките данъци постъпленията от ДДФЛ остават по-слабо засегнати от негативните ефекти от пандемията, като към края на годината дори се отчита ръст спрямо 2019 година. Положителен ефект върху постъпленията от тези данъци оказва и приложената веднага след избухването на пандемията мярка за субсидирана заетост, придобила популярност като „60/40“, която спомогна на работодателите, възползвали се от нея, да задържат своите служители и работници.
Изпълнението при данъците по Закона за корпоративното подоходно облагане също е добро, като дори надвишава постъпленията за 2019 г., изтъкват от министерството. Преизпълнението на приходите от корпоративен данък, ДДС, данъка върху доходите и осигурителните вноски спрямо същите за 2019 г. и актуализираните разчети за 2020 г. са показател за адекватната реакция на държавата с мерки и действия в подкрепа на бизнеса.
Приходите, помощите и даренията по КФП за 2020 г. се очаква да бъдат в размер на 44,2 млрд. лв., при разчетен 43,5 млрд. лв. което е изпълнение 101,5 % спрямо годишния разчет, като при данъчните приходи е 102,5 %. Съпоставени с 2019 г. приходите по КФП нарастват с 0,1 млрд. лв., като ръст се отчита основно при данъчните приходи и при постъпленията в частта на помощите и даренията, където постъпват основно грантовете по програмите и фондовете на ЕС.
Разходите по консолидираната фискална програма (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) за 2020 г. са в размер на 47,8 млрд. лв., което е 98,0 % от годишния разчет. За сравнение разходите по КФП за 2019 г. бяха в размер на 45,2 млрд. лева. По-високите разходи през настоящата година са свързани основно със социално-икономически мерки за минимизиране на ефектите от кризата, в т.ч. плащания по мярка „60/40“, изплащане на месечни добавки в размер на 50 лева към пенсиите на всички пенсионери за месеците от август до декември, плащания към земеделските стопани, както и други разходи по одобрените мерки.
Вноската на България в бюджета на ЕС в изпълнение на действащото към момента законодателство в областта на собствените ресурси на ЕС е в размер на 1,3 млрд. лв., което е с 0,1 млрд. лв. по-малко от планираното със ЗДБРБ за 2020 г.
За ноември 2020 г. финансовото министерство посочва, че приходите, помощите и даренията по КФП достигат 39 698,8 млн. лв. или 91,3 % от годишните разчети.
Съпоставени със същия период на предходната година те намаляват номинално със 155,1 млн. лв.
При данъчните и неданъчните приходи се наблюдава спад с 592,2 млн. лв. (1,6 %), а постъпленията от помощи и дарения (основно грантове по програмите и фондовете на ЕС) са повече с 437,1 млн. лв. (22,2 %), сравнени с периода януари-ноември 2019 година.
Общата сума на данъчните постъпления възлиза на 32 037,3 млн. лв., което представлява 91,8 % от планираните за годината данъчни приходи.
Приходите от преки данъци са в размер на 5 652,8 млн. лв. или 85,9 % от предвидените в разчетите за годината. Постъпленията от косвени данъци са в размер на 15 313,9 млн. лв. (93,8 % от разчетите за годината), като приходите от ДДС са в размер на 10 072,3 млн. лв. (94,7 % от планираните), от акцизи възлизат на 5 003,3 млн. лв. (91,8 % от разчета), а тези от мита са в размер на 192,0 млн. лв. (102,4 % спрямо годишните разчети).
Постъпленията от други данъци (вкл. имуществени и др. данъци по ЗКПО) са в размер на 1 115,9 млн. лв. или 92,3 % изпълнение на годишните разчети. Приходите от социални и здравноосигурителни вноски са 9 954,7 млн. лв., което представлява 92,1 % от разчетените за годината, информират от финансовото министерство.
Неданъчните приходи са в размер на 5 257,9 млн. лв., което представлява 89,3 % от годишните разчети, а приходите от помощи и дарения са в размер на 2 403,6 млн. лева.
Разходите по КФП към ноември 2020 г. възлизат на 39 912,5 млн. лв., което е 81,9 % от годишните разчети. За сравнение, разходите по КФП към ноември 2019 г. бяха в размер на 38 553,0 млн. лева.
Нелихвените разходи са в размер на 38 144,6 млн. лв., което представлява 82,2 % от годишните разчети. Текущите нелихвени разходи към ноември 2020 г. са в размер на 34 503,0 млн. лв., капиталовите разходи (вкл. нетния прираст на държавния резерв) възлизат на 3 602,5 млн. лева. Предоставените текущи и капиталови трансфери за чужбина са в размер на 39,2 млн. лева. Лихвените плащания са в размер на 583,1 млн. лв. или 80,4 % от планираните за 2020 година.
Частта от вноската на България в бюджета на ЕС, изплатена към 30.11.2020 г. от централния бюджет, възлиза на 1 184,8 млн. лв., което е в изпълнение на действащото към момента законодателство в областта на собствените ресурси на ЕС.
Бюджетното салдо по КФП на касова основа към 30 ноември 2020 г. е отрицателно в размер на 213,7 млн. лв. (0,2 % от прогнозния БВП) и се формира от дефицит по националния бюджет в размер на 255,8 млн. лв. и превишение на приходите над разходите по европейските средства в размер на 42,1 млн. лева.
Размерът на фискалния резерв към 30.11.2020 г. е 12,6 млрд. лв., в т.ч. 12,3 млрд. лв. депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 0,3 млрд. лв. вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други.
16:11 | 13.09.22 г.