Реакциите от ваксината срещу коронавирус при имунизираните лекари са много слаби и преходни. Това обяви главният държавен здравен инспектор доц. Ангел Кунчев по време на брифинг в Пловдив, посветен на ваксинационния план в България. В пресконференцията участва и ректорът на Пловдивския медицински университет проф. Мариана Мурджева.
„Досега, от информацията, която имам от вече имунизирани лекари е, че реакциите са много слаби и преходни, най-често са в рамките на няколко дни - слаба болезненост на мястото на ваксиниране“, обясни Кунчев, цитиран от БНТ.
Той уточни, че поне 1000 души е минималният брой за проследяване на ефекта от имунизацията, а проследяването може да стартира в края на първото тримесечие на година, за да има достатъчно брой хора и представители на всички възрастови групи за проследяване на ваксинацията. Кунчев припомни, че всички ваксини имат някакъв процент нежелани реакции - въпросът е колко тежки са те и каква е честотата им.
България ще създаде система за проследяване на нежелани реакции при ваксините и ще проследи какъв имунитет се изгражда при хора от различни възрастови групи. Проследяването ще започне със старта на масовата ваксинация. За целта правителството ще трябва да осигури бюджет. Всеки ваксиниран ще може да подаде сигнал за нежелани реакции в Агенцията по лекарствата, каза още Кунчев.
„Изследването на имунния отговор след ваксинация означава да изследваме антителата и специфичните клетки на имунната система, които могат да унищожат вируса“, обясни от своя страна проф. Мурджева. Тя обаче подчерта, че за да се извърши това има преданалитичен етап - много ясно разделяне на изследваните групи и съгласуване на лабораториите.
„Изследването за клетъчния имунитет е по-сложно, по-трудоемко, времеемко и по-скъпо от това за антителата, но има възможност да се извърши в България“, обясни още проф. Мурджева, цитирана от Националната телевизия.
„В по-малките градове и областите, които не започнаха от вчера, разчитат на работните дни до края на годината. Но така или иначе, вчера беше поставено символично начало на кампанията. 5000 дози съвсем не са много и ще свършат бързо. Проблемът ще дойде, когато започнем ваксинацията извън болниците - в домовете за възрастни хора, в малките и отдалечени населени места, тогава ще е доста по-сложно“, поясни Ангел Кунчев. Той обърна внимание, че в Единния информационен портал вече постъпват първите данни за ваксинираните лица в България.
По-рано през деня директорът на „Пирогов” Асен Балтова обяви в ефира на Нова телевизия, че хората трябва да се пазят много след първата доза. „Процентът на медиците, които искат да се ваксинират срещу COVID-19, се увеличава. Първоначално хората не четяха достатъчно, нямаха достатъчно информация. Сега от РЗИ раздават брошури, в които подробно е описано какво представлява ваксината”, каза Балтов.. По думите му в „Пирогов" медицинските лица, които искат да се имунизират, вече са над 1000.
„Очаква се до края на януари да има и втора ваксина у нас – тази на Moderna, а през февруари ще бъде разпространена и тази на AstraZeneca/Oxford. Така, хората ще могат да избират коя ваксина да си поставят", поясни проф Балтов. По думите му втората голяма пратка у нас ще бъде с 60 000 ваксини или 30 000 дози.
„Прекалено много се наблягаше на очакваните лоши ефекти от ваксината, но такива реално няма при ваксинираните у нас. Първите ранни реакции се появяват до 24 часа. След това се изчакват 2 седмици, за да се види дали ще има проблем. Важно е да кажем, че първата доза не е достатъчна. Не трябва да се отпускаме и да смятаме, че вече сме имунизирани или безсмъртни. През периода между първата и втората доза трябва да се носят маски, да се спазва дистанция. Първоначалният имунитет се натрупва между 7-ми и 14-и ден след ваксината”, каза още директорът на „Пирогов”. И допълни, че ако се разболеем след първата доза, втората най-вероятно ще бъде отложена.