В края на 2020 г. ИПИ започва публикуване на поредица от конкретни примери, които представят личните истории и поглед на хора и бизнеси, които са засегнати от свръхрегулациите. Първият материал се фокусира върху споделеното отдаване на електрически скутери и представя гледната точка на Петко Анчев от Lime. Интервюто и репортажът са направени от Красимир Цигуларов. Снимките са на Марин Каравелов.
“Отключи живота”. Това е девизът, изписан на визитката на Петко Анчев, оперативния мениджър на Lime за България, Гърция и Кипър. Компанията за споделено отдаване на електрически скутери под наем бе първата, започнала работа в България през 2019 г. В началото на октомври 2020 г., според плановете си за разширяване на бизнеса у нас, разположи свои “тротинетки”, както им казват тук, и в Пловдив. Буквално часове по-късно местната власт блокира услугата. Това стана въпреки факта, че България е от малкото страни по света, която има разписани в закон правила за движението и използването на скутерите. Но пък няма “протокол” как и за колко време да се смени чипа на администрацията.
Решихме, че искаме да разширим дейността на компанията в България преди края на 2020 г. Пловдив е вторият най-голям град в България, има и нелоша вело инфраструктура. Информирахме властите. Това означава че сме им направили представяне на компанията, показали сме им информация от опита който имаме в София, дали сме им данни къде искаме да сложим скутерите, какъв брой. Опитахме да бъдем възможно най-отворени с тях. Тази презентация завършваше с покана за работна среща, за да можем да обсъдим темите. Ние все пак сме в над 100 града в целия свят, знаем как се работи с местните власти. Но за тях се създава някакъв вид стрес – това е изцяло нов начин на придвижване. Не последва никаква реакция, разказва близо три месеца по-късно Петко Анчев.
“Ден след датата, за която ги бяхме информирали, ние разположихме скутерите в Пловдив. Веднага стана ясно, че е град, в който ще бъдем успешни, защото те изчезнаха. Там има много студенти, включително от Гърция, и се видя, че не просто знаят за услугата, а и я търсят. Но почти веднага се свърза с мен човек от инспектората на общината, каза, че им се създава главоболие, че има струпване на скутери по главната улица. Ставаше дума за бъг в информационната система, защото така или иначе велосипеди и скутери у нас не могат по закон да се движат в пешеходни зони.
Главната в Пловдив е от най-дългите пешеходни улици в Европа и именно затова ограничихме движението там. Ако софтуерът установи, че скутерът е в пешеходна зона, скоростта пада до 7.5 км в час, а това е скоростта на един пешеходец, хората се отказват да карат и оставят машината там. Системата още не се беше активирала и затова стана струпването. Ние се задействахме да го отстраним. А скутерите бяха малко – около 100. В София в момента например всичките компании поддържат над 1000. Там общината видя 20 скутера на главната улица, почустваха се, как да кажа, некомфортно и - въпреки моите уверения - пожелаха да спрем услугата, защото използваме общинска територия за търговска дейност без позволение за това”, обяснява мениджърът на Lime.
България е от малкото страни в целия свят, които са регулирали електрическия скутер със закон. Това означава, че той е разпознат като пътно превозно средство, а парламентът е дал на общините възможност да регулират със своя наредба още по-детайлно работата на компаниите. Те могат да определят места за паркиране, брой на скутерите, различна максимална скорост от разрешената в закона. Промените ва Закона за движение по пътищата у нас бяха приети през август 2020 г. – реално почти година след като по улиците в столицата се появиха първите скутери. С тях се ограничава скоростта на движение до 25 км в час, налагат се възрастови ограничения, както и изисквания за начина на движение и за сигнализация на машините.
“Правна рамка има, но община Пловдив по никакъв начин досега не се е срещала с този феномен, продължава Петко Анчев. Предложихме им меморандум, който е на основата на Закона за движение по пътищата и на този, подписан със Столична община и досега регулира отношенията на компаниите и град София. Той бе предложен в абсолютно готов вид. Да не се лъжем – процесът община Пловдив да издаде наредба не е кратък, той е поне половин година, в най-добрия случай. Само че, когато отидох за разговор, се оказа, че те дори не са прочели меморандума и нямаха представа какво правим ние и как функционира бизнеса. За тях е много трудно да разберат как можеш да имаш бизнес и физически да не си там. Ами аз ги бях загубил още на първата дума – те не разбираха какво им говоря. Затова просто ги помолих да прочетат меморандума, защото той работи навсякъде по света. Е, още ги чакаме да го прочетат”...
Преди да заработи за Lime преди малко повече от година, Петко Анчев е бил в администрацията на Столична община, Президентството на Република България, в Министерството на икономиката, работил е за различни компании във Великобритания, Холандия, Франция, Испания, Португалия.
“Не съм убеден докога ще чакам. Работил съм в администрацията и знам как работи тя”, казва той сега. “Може би ства дума за реакция на кмета и за притеснения, свързани с услуга като тази, доволство или недоволство на различни хора. Те се опитват да балансират интересите и го разбирам. Може би трябва и по-бавно, по-детайлно да се обяснява, за да видят, че нещата не са чак толкова страшни. Солун например, където работим, е много по-голям от София, с повече наши скутери, но хората вече са свикнали с тях и знаят какво да правят. И инциденти няма”.
Но защо администрациите реагират остро негативно и с опит да ограничат всеки нов бизнес? Икономиката бързо се променя. Ние говорим за бизнеси, които никнат като гъби за година – две. Те създават модели, дейности и операции, които нямат аналог. Трябва да имаме хора в администрацията, които да имат възможността, не да са експерти по технологични гиганти и споделена икономика, но да имат възможостта да анализират критично информацията. Това е най-важното умение, казва Петко Анчев. И дава за пример Столичната община, която успя да регулира една нова индустрия без да бъде настъпвана по начин, който да ограничи нейната дейност. Точно обратното – общината отдели част от инфрастуктурата си, за да може да посрещне тази нова услуга.
“София имаше работещ меморандум с компанията, в която аз работя в момента, и с другите две компании за споделно пътуване със скутери. Този меморандум беше подписан преди да започне дейността, а разговорите по него бяха тръгнали 6 месеца по-рано. Той беше и основа за дискусиите за промени в Закона за движение по пътищата. Да, меморандумът няма правната тежест на закон, но не означава, че общината не е имала ефективен инструмент за комуникация с бизнеса. В този случай администрацията не вървеше след бизнеса. Но пък в Пловдив не е така. Вече има закон, има набор от инструменти, с които могат да се регулират фирмите. Биха могли да го направят проактивно, но не става”.
Компании като нашата се борят срещу времето и нямаме време да чакаме за всички тези регулации и процеси, обяснява Петко Анчев. Не предлагаме нещо изцяло ново, този модел е видим и ясен. Работим в над 100 града с хиляди скутери и всяка възможна ситуация вече се е случвала. Нито Пловдив е уникален, нито София.
Засега плановете, макар и забавени заради коронакризата, са да бъдат обхванати и други големи градове в България – Варна, Бургас. Точно заради пандемията компанията спря за няколко месеца услугата си в София. Анализът показал, че ще има сериозен отлив на туристическия поток. А на 30-40% се разчита на туристите, защото компанията е международна. Това означава, че когато чужд турист дойде в София, използва същото приложение и същата услуга, която му е позната. Прогнозата се оказала изключително вярна и от септември, когато хората започнаха да се връщат в града от алтернативните си жилища, са върнати и скутерите.
“Но в месеците на блокиране дойде идеята за преструктуриране на бизнеса. Аз се занимавам и с Гърция, и с Кипър. Видяхме, че можем да направим сериозна оптимизация между нашия пазар и този в Северна Гърция, където в момента имаме три града. Тоест цяла Северна Гърция и България може да се управлява и захранва от един единствен склад в София. Така София се превърна в регионален хъб”, обяснява Петко Анчев. В обсъжданията влизат вече и Западните Балкани, откъдето има и конкретни запитвания – или за навлизане на фирмата, или за франчайз.
И все пак – защо властта се стряска от всеки нов бизнес и се опитва да му наложи регулации или да го отстрани, както стана с компанията за споделени пътувания Юбер? То е не само в България, има го в много страни, просто такси лобито е нещо страшно, с него всичките държави, министри, президенти се съобразяват, казва Петко Анчев. Те са регулирани, в много места има и лимит за броя им. А когато една индустрия се усети, че тежестта на нейната регулация не съответства с един нов бизнес, веднага реагира.
“Става дума за това, че мнозина не разбират как се прави нов вид бизнес. Возих се с такси и видях лепенка на Револют, нова платформа за разплащане. И може би това е следващото, срещу което ще скочат. И ще опитат да регулират. Тоест аз мога да платя през Револют, а това плащане не влиза никъде под никаква форма, то е на практика невидимо. Но когато това се случва, не трябва да почнеш да лаеш и да хапеш и да обясняваш, че някой е скрил примерно 5 лева, а да опиташ да разбереш каква е тази услуга, какви са нейните възможности за развитие и как може социално и икономически да я приобщиш. Защото това е основното – да научим как да се адаптираме и как да приобщаваме тези бизнеси, как да възприемаме огромните промени, които в момента се случват в икономиката. Да се адаптирме към тях, не да ги отхвърляме. Да, промяната стресира човека – и не само администрацията”.
В някаква степен и аз съм фен на регулацията, казва мениджърът на Lime. Но трябва да има златна среда. А тя се постига с много качествено експертно и обществено обсъждане. Иначе става друго – нещо, което убива бизнеса или нещо, след което компанията си казва – ние си отиваме, тук още не са узряли за нас. Вярва, че трябва да има регулация, но да се прави така, че да не задушава и все пак да има инструменти за контрол.
22:59 | 13.09.22 г.