Цената на хляба беше индексирана средно с около 10 стотинки през последните две седмици, което означава повече с около 5 стотинки на ден за семейния бюджет.
Това изчисление направи по БНТ Мариана Кукушева, председател на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите в България.
“Няколко са причините за поскъпването на хляба, сред които е и COVID пандемията, която затвори много сектори в света и освободи огромен финансов поток. Тези пари се насочиха към зърнените пазари - за първи път от шест години насам цената на пшеницата има подобни показатели, като данните са на ООН”, обясни тя.
По думите ѝ поскъпването на пшеницата се отразява положително на изкупуването на зърното. Кукушева отбеляза, че селскостопанските производители получават по-добра цена за своята продукция.
“Когато се покачва цената на пшеницата, неминуемо следва поскъпване на основната за нас суровина - брашното. Имаме покачване на цената на енергията и газа, има покачване на транспортните разходи, банковите лихви, на данък смет и данък сгради, които също се плащат от бизнеса”, изреди причините за калкулацията на по-високи цени в хляба председателят на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите в България.
Кукушева подчерта, че основното перо в себестойността на хляба е покачването на цената на човешкия труд.
“Хлебопроизводството не е включено в каквито и да е помощи и мерки за подпомагане от страна на държавата. Може би мотивът е, че не сме затворени с нито една министерска заповед до момента. Ние продължаваме да работим и работим на първа линия”, посочи Мариана Кукушева.
Според нея увеличението на цената на труда на работниците от бранша е „с толкова, колкото го направи държавата по отношение на заплащането в държавните органи и държавната администрация - с 30%“.
„Това няма как да бъде поето от всеки хлебопроизводител”, коментира Кукушева.
Тя обясни още, че когато светът е изправен пред тежки икономически кризи, няма как да се коментира цената на основен продукт с тренда на покачване на останалите сектори.
03:34 | 14.09.22 г.