ИПИ: Икономическият епилог на един вирус?

За втори път през 2020 г. страната е в някаква форма на локдаун. През първия – по време на извънредното положение от средата на март до средата на май, се извиха опашки пред бюрата по труда. Бяха изгубени над 100 хиляди работни места, половината от тях – в първите две седмици на април. Ударът беше предимно в хотели, ресторанти и търговията на дребно, но също така в транспорта и промишлеността. Сега, в рамките на декемврийския локдаун, очакванията са  за по-ограничен ефект върху пазара на труда, коментира Петър Ганев от екипа на Института за пазарна икономика.

Първият сигнал ще имаме след няколко дни, когато са налични данните за първата седмица на декември – дали новите безработни ще бъдат в рамките на около 10 хиляди, като в някои седмици на октомври, покрай освобождаването на сезонни работници, или над 20 хиляди, което вече ни връща към лошите седмици на пролетта?

Причината да се очаква по-скоро първото е в самия характер на новите мерки. Отново фокусът е по-скоро в социалния и градския живот – децата не ходят на училище, молове, заведения и фитнеси са затворени и т.н., докато индустриалният живот общо взето си продължава.

Първият локдаун на различни места в Европа засегна дори строителството – което в повечето случаи е на открито, както и много индустриални предприятия, което се пренесе у нас. Поръчките в автомобилните заводи например изчезнаха и голяма част от тях затвориха временно още през март – точно автомобилните заводи бяха и най-активни по мярката „60 на 40” в нейното начало.

Сега този ефект го няма – индустрията в Европа работи, няма проблеми и с движението на товарите, което означава, че промишлеността най-вероятно ще премине през декември без временно затваряне на производства.

Вторият частичен локдаун безспорно ще удари по очакванията за икономиката през 2020 г., особено що се касае до директно засегнатите сектори – начело с развлекателния бранш, който затваря за втори път през годината. Новините от последните дни обаче потенциално задават по-различни очаквания за 2021 г. Евентуалното стартиране на процеса на ваксиниране би разбъркало картите за следващата година и би позволило по-бързо от очакваното възстановяване. Независимо от скоростта на ваксиниране, в т.ч. организацията и/или възгледите на населението за ползата от ваксините, политическата рамка на пандемията се променя изцяло след поставянето на първата ваксина.

Коронавирусът едва ли ще изчезне през 2021 г. Потенциално работеща ваксина обаче би пратила COVID-19 там, където му е мястото – предимно тема за здравните власти, а не водещо предизвикателство пред икономиката. Повечето прогнози все още са внимателни, като почти никой не залага на рязко отпушване на икономическата активност. Въпреки това, масово се отчита, че намирането на ваксина ще подкрепи растежа – някои го определят като сценарий „rapid upturn” или подкрепа за растежа в рамките на 1-2% над базовия сценарий. Ключово при ваксината е, че 1) ограничава вероятността от нов локдаун и 2) потенциално отваря пътя за международни пътувания.

Базовото очакване на 2021 г. беше, че европейската икономика ще зависи от управлението на заболеваемостта и постоянния риск за ново затваряне. При ефективна ваксина обаче най-вероятно бързо ще се пренесем към посткоронавирус икономиката, в т.ч. управлението на натрупаната задлъжнялост от правителства и бизнеси.

Евентуалното по-бързо отблъскване от дъното не гарантира, че кризата ще остане в миналото. Не бива да забравяме, че Голямата рецесия от 2007-2009 г. на практика преля в европейска дългова криза, която беляза последното десетилетие в Европа. Много е вероятно предизвикателствата на високата задлъжнялост и анемичния растеж в дългосрочен план постепенно да изместят здравните теми от икономическите форуми.