Печатане на пари за стимулиране на икономиката, но увеличение на дълговете и дефицитите – това са резултатите от управлението на световната икономика, а несполуките много удобно и политически некоректно се прикриха зад пандемията Covid-19. Така в рамките на деветото издание на Investor Finance Forum коментираха случващото се на глобалните финансови пазари Валентина Григорова-Генчева, директор „Злато и нумизматика“ в FiBank, Мартин Заимов, съосновател на „Генератор“, Николай Василев, управляващ партньор и изпълнителен директор на Expat Capital.
„За рецесия и поредна циклична икономическа криза се говори още от 2019 година, но много удобно се скрихме зад Covid-19, а всъщност това не е основното. Има много други фактори, които влияят на световната икономика", посочи Валентина Генчева и напомни, че много световни анализатори – математици и исторически икономисти говорят за мащаби, които ще задминат Голямата депресия от 1929 – 1933 година.
Мартин Заимов се съгласи с нея и даде за пример „Голямата декларация от Барингтън“ на учени, която поставя на дневен ред единствено мотивацията за икономиката, но не толкова за хората, а ролята на правителството е рязко ограничена.
„Последният месец се коментира защитата на възрастните хора, а не хаотичните действия на властта, която демонстрира безсилие и невежество“, не спести критиката си финансистът.
Предизвикателствата от март
Василев припомни, че през март се говореше, че изпадаме в „перфектната буря“. „Но ние не попаднахме в нея - да има рецесия, бежанска вълна, да има природни катаклизми, да кацнат извънземни пред Белия дом, всичко да се обърка и държавите да потънат в огромно блато от дефицити и дългове - тогава можеше да има изненада. 20-и век беше жесток, но кой казва, че 21 ще е по-добър“, риторично попита той.
Василев е на мнение, че „държави, компании и домакинства са в един кюп и още от март всички европейски държави обявиха, че имат нужда от помощ“. Той коментира оплакванията, че цели браншове ще бъдат изтрити, и даде за пример туризма, но потвърди, че това не е следствие само от коронакризата.
„Кризата ни управлява, а не ние нея“, категорична е Валентина Генчева и посочи противоречивите сигнали, които правителството даде още през пролетта с това кое да е с приоритет – икономиката или образованието.
Да спечелиш рецесия
Плащаш на милиони хора да не работят и получаваш рецесия, това е най-краткия отговор, който може да се даде за загубите на икономиката", каза Николай Василев и даде за пример България, която се затвори през пролетта. Според него дори общопрактикуващите лекари са преустановили работа през лятото, защото помощта им се базираше на това, което са получавали като доходи преди март.
„Не тези, които работят, най-много получават по време на кризата", смята икономистът. "Бизнесът трябваше да се подкрепя, но да се спестят разходи от администрацията. Трябваше да се спаси здравната криза, но се дадоха пари на грешните хора“.
Заимов също застана зад неговото изказване и заяви, че „парите не съществуват, ако няма хора и логични активи“. Той е убеден, че има нещо сбъркано в политиката, след като даваш „магически пари, които изникват от нищото, защото изчезват от инфлацията и реалността“.
По думите му идеята за запазване на икономиката е да се подкрепят възрастните хора, защото коронавирусът не засяга толкова младите. Той обвини за икономическата криза налудничавото управление в много места по света заради илюзиите и самозабравянето. „Очакваме от политическата власт да взема старовремски традиционни решения, а управлението е в компании“, предупреди банкерът.
Валентина Генчева също застъпи мнението за ширещото се разточителство в света с изграждането на монументални сгради за офиси за фондове. „Цяло едно поколение изгради следвоенна Европа, която ние ползваме като консуматори, а не строители и съзидатели“, не спести критиката си тя.
Като основен проблем д-р Генчева изтъкна липсата на лидер с визия за развитие на човечеството. „Няма политици, няма лидери, има криза на лидерството. Работим презадоволени, кризата ни води, а не ние нея“, сподели тя.
Според Заимов в последните години обаче търсенето на лидер е невъзможно. „Трябва да се търси разговор в елитите, като бизнесът трябва да е водещ. Хората, които имат много икономическа власт, отговарят за обществото“, отбеляза той.
Заимов съветва да се изясни какво се случва в реалната икономика и препоръча да има такива разговори и в българския парламент.
Европа - бавен континент с музейни експонати
Николай Василев също настоя да се преосмисли бюджетната политика с преразпределение на държавните пари. „Трябва да се забранят бюджетните дефицити в конституциите, да се намалят данъците и разхищенията, което не виждам. Проблемът е в правителствата, а не в компаниите. Не се правят реформи и в западните държави, в пенсионните системи с излишъците, посочи той.
Икономистът прогнозира, че проблемите ще се задълбочават и Европа ще се превърне в „бавен континент с музейни експонати“, защото с харчене и дефицити държавите не може да вървят напред. „Тази траектория на света може да завърши с война без голям военен конфликт“, изрази притесненията си Николай Василев.
Валя Генчева също очаква, че еволюционният път на света ще мине през премеждия. „Дори масивен военен конфликт и огромна емигрантска вълна не са изключени. Никой не говори за демографския бум в африканските страни, за това, че Монголия се превръща в пустиня, даде апокалиптични примери за променящия се свят тя. Друга причина за изоставането на Европа Генчева вижда в голямата ножица за инвестиции в иновации, която се разтваря в съревнованието с Китай и САЩ.
Заимов обаче изрази несъгласие за начина на управление на България и като фундаментален проблем цитира коментара на президента Румен Радев „Мутри вън“, защото смята, че този подход обяснява защо мутрите се възнаграждават добре в администрацията.
„Бих градил върху историята на земята, върху която живеем, която е уникална“, изтъкна българските предимства финансистът. Сред другите той изброи интелектуалния потенциал на българите и „живата и запазена природа“.
Време ли е да инвестира
Донякъде оптимизъм в разговора все пак внесе Николай Василев, който заяви, че има успокояване на пазарите след президентските избори в САЩ, не се очаква да има патова ситуация, още повече пред перспективата за масово ваксиниране през пролетта. „Хубавото на тази сфера е, че часовникът там никога не спира“, смята той.
Златото е пак на мода
„Златото може да поскъпне до 2200 долара за тройунция в началото на 2021 г. и ще е вечната инвестиция“, прогнозира Валентина Генчева-Григорова. Тя потвърди, че винаги ще има хора, които да предпочитат рискови финансови инструменти като биткойни, въпреки че не са законен актив. „Златото има потенциал, излязохме от лудия бичи пазар и догодина ще продължи инвестиционната дейност, свързана с благородния метал“, посочи д-р Генчева.
Политика и икономика
Заимов е убеден, че идващата година ще бъде трудна и инвестиция във всяка българска дейност и компания с успех на международните пазари ще допринесе за икономиката ни.
Василев постави въпроса как се инвестира в образование, след като има 70 хиляди ученици без достъп до интернет и лаптопи. „Защо няма инвестиции за линейки и хеликоптери", риторично попита той и препоръча на управляващите акцент да е демографската криза, която трябва да премине в политика за връщане и привличане на успелите българи.
А за финал д-р Валентина Григорова-Генчева емоционално посъветва всички да си вършим работата и да носим лична отговорност, но заяви, че без бляскави лидери няма да можем да изведем България напред.
Oще новини от форума четете тук! Събитието се провежда с генералното партньорство на Първа инвестиционна банка и подкрепата на „Фондът на фондовете“, Amundi Asset Management, Telelink Business Services, Schroders, Software Group, ЕвроФинанс, ActivTrades, Българска фондова борса, Централен Депозитар, TBI Bank.
23:17 | 13.09.22 г.