Представителните на национално равнище организации на работодателите в България - Асоциация на индустриалния капитал в България, Българска стопанска камара, Българска търговско-промишлена палата и Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България изпратиха до премиера Бойко Борисов, вицепремиера Томислав Дончев, министъра на финансите Кирил Ананиев и министъра на икономиката Лъчезар Борисов предложения за нови мерки за намаляване на негативното отношение на коронакризата върху дейността на предприятията и върху икономиката на България при втората вълна на COVID-19. Работодателите предлагат конкретни мерки и заявяват, че вече не може да се затварят бизнеси, без едновременно с това да се стартират мерки за подкрепа на предприятията и хората.
„Пандемията от коронавирус в глобален мащаб въздейства изключително неблагоприятно върху всички аспекти на социалния и икономическия живот и предизвиква тежки сътресения за икономиката и финансите. Споделяме убеждението, че навременни, добре обмислени и координирани мерки за намаляване на негативното отражение на коронакризата върху дейността на предприятията и върху българската икономика като цяло ще доведат до запазване на стопанската активност и съхраняване на потенциал, който да позволи бързото възстановяване на икономиката. Такива мерки са в пълно съответствие с общностното право и в този смисъл са допустими на национално равнище“, пише в писмото.
Работодателите настояват за помощ, съвместима с вътрешния пазар въз основа на член 107, параграф 3, буква б) от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС). По-конкретно става дума за помощ под формата на подкрепа за непокрити фиксирани разходи, като „държавите членки могат да предвидят финансов принос към непокритите фиксирани разходи на предприятията, за които разпространението на COVID-19 е довело до преустановяване или намаляване на стопанската дейност“. Комисията ще счита тези помощи за съвместими с вътрешния пазар в случай, че са спазени следните условия:
а. Помощта се предоставя не по-късно от 30 юни 2021 г. и покрива непокритите фиксирани разходи, направени през периода от 1 март 2020 г. до 30 юни 2021 г., включително разходи, направени през част от този период;
б. Помощта се предоставя въз основа на схема на предприятия, които са засегнати от спад на оборота през допустимия период с най-малко 30% в сравнение със същия период през 2019 г.;
в. Непокритите фиксирани разходи са постоянните разходи, направени от предприятията през допустимия период, които не са покрити от печалбата (т.е. приходите минус променливите разходи) през същия период и които не са покрити от други източници, като застраховка, временни мерки за помощ, обхванати от настоящото съобщение, или подкрепа от други източници.
Интензитетът на помощта не надвишава 70% от непокритите фиксирани разходи, с изключение на микро- и малките предприятия (по смисъла на приложение I към Общия регламент за групово освобождаване), при което размерът на помощта не надвишава 90% от непокритите фиксирани разходи. За целите на настоящата точка загубите на предприятията, видни от техните отчети за приходите и разходите през допустимия период, се считат за непокрити фиксирани разходи.
Помощта по тази мярка може да бъде предоставена въз основа на прогнозирани загуби, докато окончателният размер на помощта се определя след изясняване на загубите въз основа на одитирани счетоводни отчети или въз основа на подходяща обосновка. Всяко плащане, надвишаващо окончателния размер на помощта, се възстановява;
г. При всички случаи общият размер на помощта не надвишава 3 милиона евро на предприятие. Помощта може да бъде предоставена под формата на преки безвъзмездни средства, гаранции и заеми, при условие че общата номинална стойност на тези мерки не надхвърля общия праг от 3 милиона евро на предприятие; всички използвани стойности трябва да бъдат в брутно изражение, тоест преди облагане с данъци или други такси.
Според работодателите една такава подкрепа, препоръчана от ЕК и вече прилагана в редица европейски страни, може да бъде бързо осъществена и администрирана от Националната агенция по приходите. НАП може да създаде такава функционалност на интернет страницата си за отдалечено заявяване на необходимостта от подкрепа, разполага с цялата необходима информация за определяне на съответните стойности за всяка компания и административния капацитет за бързо осъществяване на плащанията. Такива са и добрите практики в другите страни от ЕС.
Бизнесът настоява и за помощ под формата на отсрочване на данъци и/или отсрочване на социалноосигурителни вноски.
Временната рамка за мерки за държавна помощ в подкрепа на икономиката в условията на сегашното разпространение на COVID-19 на Европейската комисия предвижда помощи под формата на отсрочване на данъци и/или отсрочване на социалноосигурителни вноски, като помощта се отпуска преди 30 юни 2021 г. и крайната дата на отсрочването може да бъде 30 юни 2021 г.
Министерството на финансите, както и Националната агенция за приходите разполагат с достатъчно експертен капацитет, както и с технологична инфраструктура (портал за електронни услуги на НАП), така че да се създаде механизъм за отсрочване на определена част от дължими суми, така че от една страна приходите в бюджета да не бъдат сериозно засегнати, а от друга страна в бизнеса да останат ликвидни средства, които да се използват за покриване на текущи разходи, запазване на заетост и стимулиране на потреблението, които в момента са основните негативни последици от кризата.
„След анализ предлагаме да се създаде алгоритъм за отсрочване на данъци и/или отсрочване на социалноосигурителни вноски в определен процент, приложим за фирми, които имат реализиран спад в оборота, проследимо от Справките – декларации за ДДС, подавани в НАП или от други източници на информация. Спадът в оборота със съответната функционалност в портала на НАП може автоматично да се изчислява и да показва допустимата сума и срок за отсрочване на задълженията към НАП“, пише още в писмото на работодателите.
Пилотно механизмът може да се приложи за минал период (февруари 2020 г. – октомври 2020 г. ), за да се избегне злоупотреба от декларирани неверни данни за оборота. В менюто с услуги на НАП може да се добави функционалност „Отсрочване на данъци и/или отсрочване на социалноосигурителни вноски съгласно Раздел 3.9 от Временната рамка на ЕК”.
В това подменю предприятието просто отбелязва, че иска да се възползва от механизма и след това новата функционалност автоматично трябва да изчисли, въз основа на вече подадените декларации сума, срок на отсрочване и приложим данък и/или осигурителни вноски.
На фирмите трябва да се изпраща уведомление по електронен път в срок от 1 седмица от датата на отбелязване в новото подменю за какво са одобрени съгласно механизма. В случай на неодобрение също трябва да се изпраща електронно уведомление и да се предвиди срок за представяне на възражения, в отговор на който НАП може да извършва по-обстойни проверки/ревизии.
Според бизнеса въвеждането на механизма по-горе от една страна ще осигури по-бърза и адекватна ликвидна подкрепа за бизнеса (като дължимите суми не се опрощават, а се отсрочват, т.е. бюджетът ще получи средствата в по-късен период от време, а от друга страна ликвидността на предприятията и потреблението, което генерира данъци, ще бъдат адекватно подкрепени).
08:05 | 14.09.22 г.