През 2021 г. в България се очаква 21% ръст на фалитите в сравнение с 2019 г. (за 2020 г. все още няма окончателни данни). Последствията върху компаниите и увеличението на фалитите ще бъдат подобни на тези от 2009 г., като основната разлика е, че COVID-19 засяга много повече държави. Това става ясно от анализ на Адвокатско Дружество “Гемков & Партньори”, изпратен до медиите.
Според анализаторите рискът от фалити покрива почти всички сектори, като е особено осезаем при транспорта, автомобилостроенето, туризма и луксозните стоки. Изключение правят само фармацията и ИТ, където има по-голяма стабилност.
Анализът на юристите показва, че ако през 2019 г. бизнесът е чакал средно 60 дни, за да получи плащане по реализирана сделка, то през 2020 г. се очаква да се стигне до 66 дни, а през 2021г. – до 68 дни. Това е срокът, в който имаме блокиране на оборотния капитал. Необходимо е бизнесът да задели много повече ресурс за оборотни средства, вместо да ги насочи към инвестиции, модернизация, развитие на нови продукти, експанзия и т.н., посочват от адвокатското дружество.
Дългите забавяния нa плащанията или големият брой клиенти, ĸoитo нe плащат навреме, могат дa доведат дo несъстоятелност нa ĸoмпaниитe. Прогнозите са за 35% увеличение на фирмената несъстоятелност в глобален мащаб и домино ефект след пандемията, предупреждават експертите.
Според адв. Иван Гемков, цитиран в прессъобщение от дружеството, от юридическа гледна точка разликата с 2009 г. е в това, че при първата криза компаниите разполагаха с повече имущество. Тогава съдебните производства бяха насочени повече към събирания на вземания.
„Сега имуществото с което разполагат длъжниците, е значително по-малко и се наблюдава повече образувани производства по несъстоятелност. Това производство е за предпочитане от кредиторите към момента, когато длъжникът – юридическо лице, няма имущество, но в предходни периоди е имал такова. Първоначалната такса в случая е само 250 лв, а не 4% върху материалния интерес (стойността на вземането), която в някои случаи достига до десетки хиляди левове“, обясни Гемков.
Investor.bg припомня, че временният мораториуми върху кредитите бе удължен до края на март 2021 г. Експерти обаче посочват, че макар мярката да предоставя известно облекчение, то ще е краткотрайно. „Мораториум означава отлагане, a не опрощаване. По време на отлагането върху отложеното задължение продължават да се начисляват лихви съгласно договора за кредит. Този факт остана не достатъчно изяснен и хората не разбраха, че след гратисния период задължението към банката става по-високо от първоначалната сума по погасителния план“, обясни още Гемков.
Към настоящия момент банките не отчитат голяма част от необслужваните кредити като такива и реално не може да се направи оценка на ситуацията, подчертават още от адвокатското дружество. Според юристите най-рано през април догодина ще могат да се констатират ефектите от кредитната ваканция и дали това ще окаже пряко влияние върху междуфирмената задлъжнялост.