Здравните синдикалисти към КНСБ призовава всички парламентарни и извънпарламентарни политически сили, съсловни, професионални и други обществени кръгове, експерти и специалисти за изграждане на консенсусна национална стратегия (доктрина) за справяне с пандемията от COVID-19. Това обяви председателят на федерацията д-р Иван Кокалов по време на проведен днес форум „Здравната система в условията на пандемия от COVID-19“.
Федерацията отбелязва, че досега няма изградена такава национална стратегия, която да описва и препоръчва цялостен алгоритъм за пациента от извънболнична помощ – прегледи, изследвания, престой вкъщи при карантина, определени симптоми или инфекция с COVID– 19 през болнична помощ – клинично поведение и грижи след дехоспитализацията и/или отзвучаване на симптомите при домашно лечение.
На база на своите анализи от федерацията са разработили система от предложения и мерки за справяне с пандемията у нас. Те са включени в „Програма за противодействие на негативните последици от пандемията от COVID-19 и въвеждане на нови организационни модели и практики“. Целта й е създаване на ефективна организация за борба с COVID-19.
Програмата включва въвеждане на постоянни механизми за мотивиране на лекари, медицински сестри и немедицински специалисти за работа в условията на COVID епидемията; гарантиране и осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд за медицинския персонал; намаляване и изключване въздействието на рисковите фактори на епидемията чрез мерки за ограничаване на разпространението на инфекцията – социална дистанция, въвеждане на дистанционни комуникационни методи, избягване на хора със симптоми, спазване на лична и обществена хигиена, въвеждане на електронизация на здравните услуги, въвеждане на телемедицински услуги и др.и др.
Здравната система не може да функционира без квалифицирани и мотивирани медицински специалисти, посочват от федерацията и допълват, че подкрепят политическото решение за въвеждане на бюджетно финансиране на лицата, които работят на „първа линия“. Необходимо е да се има предвид, че допълнителните бюджетни средства следва да се планират и за 2021 г., поради очевидния факт, че извънредната епидемична обстановка ще продължи и следващата година, а не е възможно да се разчита само на здравноосигурителни плащания.
От синдиката апелират и за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд за медицинския персонал. Сред основните мерки за това са: предоставяне на лични предпазни средства, осигуряване на правилен режим на труд и почивка, спазване на личната и общата хигиена в лечебните заведения, предотвратяване на нараняванията на персонала, осигуряване на подкрепящо и здравословно хранене, на допълнителен отпуск и на лечение при заболяване.
Във връзка със значителния брой заразени лекари и специалисти по здравни грижи се препоръчва изготвяне и планове за действие при отсъствие на голяма част от персонала.
Въвеждането на цялостна електронизация на процесите на предоставяне на медицински услуги е в центъра на възможните решения с доказан максимален здравен и икономически ефект. За съжаление се закъснява недопустимо, посочват от ФСЗ. Сред възможните решения е и въвеждане на телемедицински услуги – например в образната диагностика или някои други изследвания – ЕКГ и др.
По време на форума бе отчетено, че през 2019 г. по данни на НСИ у нас работят малко над 29 600 лекари, 7376 стоматолози и 30 546 медицински сестри. По брой лекари на 100 000 население България (399/100 000) е на 6-о място след държавите на ЕС. По брой специалисти по здравни грижи – 485/100 000, се нареждаме на предпоследно място (преди Гърция) в ЕС.
Близо 48% от медицинските специалисти работят в трите големи града – София, Пловдив и Варна, което създава голяма териториална диспропорция.
На този фон България е на първо място в ЕС по брой болници на 100 000 население (OECD и НЗОК) – 5,3/100 000 при среден брой за ЕС 1,91/100 000.
Статистиката показва още, че по общ брой на болнични легла (745/100 000) сме на второ място след Германия. Средно в ЕС те са 541 на 100 000 население. Към 1 ноември тази година от информационната система на НЗОК се вижда, че от общия брой договорени легла - 48 865, са заети 20 224 (41%). Заради пандемията леглата за лечение на пациенти с коронавирус се увеличават от 10 на 20%, като за големите болници ще достигнат 50 на сто от капацитета им.
11:02 | 14.09.22 г.