Населението в България през 2019 г. - продължава да намалява и застарява

През 2019 г. текущата демографска ситуация в България се характеризира с продължаващо намаляване и застаряване на населението, ниски нива на раждаемост (с коефициент 8,8‰ – при средна стойност за Европейския съюз от 9,5‰) и високи нива на обща смъртност. Задълбочава се дисбалансът в териториалното разпределение на населението.

Това се посочва в отчет за 2019 г. за изпълнение на Актуализираната Национална стратегия за демографско развитие на населението в Република България (2012-2030 г.).

Към 31 декември 2019 г. населението на България е 6 951 482 души, което представлява 1,4% от населението на Европейския съюз. В сравнение с 2018 г. населението на страната намалява с 48 557 души, или с 0,7%.

Подобно на предходните години, намалението на населението през 2019 г. в България се дължи главно на отрицателен естествен прираст, а не на външна миграция - в резултат на отрицателния естествен прираст населението намалява с 46 545 души, а в резултат на  механичния прираст (нетното салдо от външната миграция) – с още 2012 души.

След 1990 г. демографското развитие на страната се характеризира с отрицателен естествен прираст на населението. Намалението на населението в страната в резултат на отрицателния естествен прираст се дължи главно на високите нива на общата смъртност и на продължителния акумулиращ ефект на ниската раждаемост. Ниската раждаемост не може да компенсира значително по-високите нива на смъртност. 

Намалението на населението, измерено чрез коефициента на естествения прираст, е минус 6,7%. Коефициентът на естествения прираст в градовете е минус 4,4%, а в селата – минус 13,1%.

През 2019 г. всички области в страната имат отрицателен естествен прираст.

Най-значимата демографска тенденция в развитието на населението е процесът на застаряване. В края на 2019 г. лицата на 65 и повече навършени години са 1 504 088, или 21,6% от населението на страната. В сравнение с 2018 г. делът на населението в тази възрастова група нараства с 0,3 процентни пункта.

Процесът на застаряване е по-силно изразен сред жените, отколкото сред мъжете. Относителният дял на жените на възраст над 65 години е 25,1%, а на мъжете – 17,9%. Тази разлика се дължи на по-високата смъртност сред мъжете и като следствие от нея – на по-ниската средна продължителност на живота при тях.

Застаряването на населението води до повишаване на неговата средна възраст, която от 40,4 години през 2001 г. и достига 43,9 години в края на 2019 година.

Икономическите последици от застаряването на населението са свързани с ограничаване на потенциала за нарастване на работната сила, което ограничава и възможностите за растеж на икономиката, пише в отчета.

Неравномерно е и разпределението на населението в страната, което може да има отражения върху икономическия растеж и устойчивото развитие в дългосрочен план. Към 31.12.2019 г. в градовете живеят 5 125 407 души, или 73,7%, а в селата – 1 826 075 души, или 26,3% от населението на страната. Демографските дисбаланси се превръщат в проблем на макро-фискалната стабилност и устойчивостта на всички социални системи. Решаването на демографските проблеми в дългосрочен план изисква устойчиво мобилизиране на целия наличен ресурс и използване на всички налични инструменти на държавата, смятат авторите на доклада.

Източник: НСИ

Като положителни тенденции през 2019 г. могат да бъдат отбелязани намаляването на детската смъртност, намаляването на броя на умрелите лица (но придружено с увеличаване на коефициента на обща смъртност), увеличаването на очакваната средна продължителност на живота, увеличаването на тоталния коефициент на плодовитост и задържането му на ниво, близко до средното за страните-членки на Европейския съюз, увеличаването на броя на сключените бракове, подобряването на жизнения стандарт и качеството на живот на населението. 

През 2019 г. в страната са регистрирани 61 882 родени деца, като от тях 61 538 (99,4%) са живородени. В сравнение с предходната година броят на живородените намалява с 659 деца, или с 1,6%.

Средната възраст на жените при раждане на първо дете се увеличава от 27,2 години през 2018 г. на 27,3 години през 2019 г.

През 2019 г. броят на извънбрачните раждания е 36 199, или 58,5% от всички раждания. Това е известно намаление спрямо 2018 г. с 457 извънбрачни раждания.

Тоталният коефициент на плодовитост за поредна година се задържа на нива около 1,5. През 2019 г. средният брой живородени деца от една жена е 1,58, което е увеличение с 0,02% спрямо 2018 г. За сравнение, през 2001 г. той е бил 1,24, а през 2016 г. – 1,54. Очакванията за раждаемостта в следващите десетилетия са тя да продължава да намалява, основно поради намаляване на родилните контингенти. Реалистичните възможности на държавата са свързани с предприемане на мерки за поддържане в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план на коефициент на плодовитост около 1,5.

В сравнение с 2018 година броят на умрелите лица намалява с 443, или с 0,4%. Общият брой на умрелите лица през 2019 г. е 108 083 души, а коефициентът на обща смъртност – 15,5‰. Нивото на обща смъртност обаче, продължава да е твърде високо.

Като най-положителна демографска тенденция може да се отбележи значителното намаляване на детската смъртност през последните години. През 2019 г. в страната са починали 342 деца на възраст до една година, а коефициентът на детска смъртност е 5,6‰. Това е най-ниската регистрирана в страната стойност. През 2001 г. коефициентът на детска смъртност е бил 14,4‰, през 2005 г. – 10,4‰, а през 2018 г. – 5,8‰.

Източник: НСИ

Средната продължителност на предстоящия живот общо за населението на страната, изчислена за периода 2017-2019 г., е 74,9 години и спрямо предходния период (2016-2018 г.) се увеличава с 0,1 година. Средната продължителност на живота при мъжете е 7,5 години, докато при жените е със 7,0 години по-висока – 78,5 години. Средната продължителност на предстоящия живот е с 3 години по-висока за населението в градовете (75,8 години), отколкото за населението в селата (72,8 години).

Към 1 януари 2020 г. населението на Европейския съюз (ЕС) е 447,7 млн. души 

Повече смъртни случаи, отколкото раждания

На 1 януари 2020 г. населението на ЕС с 27 страни-членки е 447,7 млн., което е спад с 12,8% спрямо 513,5 млн. в 28-те страни-членки към 1 януари миналата година, сочат данните на Евростат.

Спадът се дължи предимно на оттеглянето на Великобритания на 1 февруари 2020 г., което е довело до свиване на населението на съюза с 13%. Общата промяна на населението на 27-те страни-членки е положителна с 0,9 млн. жители повече през 2019 г. благодарение на нетната миграция.

Естественият прираст на населението на Европейския съюз е с негативни стойности от 2012 г., което е резултат от повече смъртни случаи, отколкото раждания – 4,7 милона умрели и 4.2 милиона родени през 2019 г.

Увеличава се населението в осемнадесет държави-членки на ЕС

През 2019 г. населението се е увеличило в осемнадесет държави-членки на ЕС и е намаляло в девет. Най-голямо относително увеличение се наблюдава в Малта (+41,7  на 1 000 жители), пред Люксембург (+19,7‰), Кипър (+13,7‰), Ирландия (+12.1‰) и Швеция (+9.5‰). За разлика от тях, най-голямо намаление има в България (-7,0‰), Латвия (-6,4‰), Румъния (-5,0‰), Хърватия (-4,4‰), и Италия (-1,9‰). Като цяло, през 2019 г. населението на ЕС се е увеличило с 0.9 милиона души (+2,1‰).

Най-висока е раждаемостта в Ирландия, а най-ниска - в Италия

През 2019 г. в ЕС са родени 4,2 млн. бебета, с 2,2% по-малко спрямо предходната година. В държавите-членки най-високите нива на раждаемост през 2019 г. са регистрирани в Ирландия (12,1 на 1 000 жители), следвана от Франция (11,2‰), Швеция (11,1‰) и Кипър (10,9‰), докато най-ниските са регистрирани в държавите-членки: Италия (7,0‰), Испания (7,6‰), Гърция (7,8‰), Финландия (8,3‰) и Португалия  (8,4‰).

На равнище ЕС коефициентът на раждаемост през 2019 г. е 9,3 на 1000 жители.

Междувременно в ЕС са регистрирани 4,7 милиона смъртни случаи през 2019 г., с 0.9% по-малко от предходната година. Най-ниска е смъртността в Ирландия (6.3 на 1 000 жители), Кипър (6,8‰), Люксембург (6,9‰), следвани от Малта (7,3‰) и Швеция (8.6‰). В другия край на скалата са България (15,5‰), следвана от Латвия (14,5‰), Литва (13,7‰), Румъния (13,4‰) и Унгария (13,3‰), които са с най-високи коефициенти на смъртност.

На равнище ЕС смъртността е 10,4 на 1 000 жители.