В българското селско стопанство с най-голям дял са самонаетите и семейните работници. Динамиката обаче показва, че те намаляват. През 2007 г. са били 897 хиляди, 2013 г.– 557 хиляди, а през 2018 г. - 375 хиляди. Намаляването на семейната работна сила е по-висока в сравнение със спада на общата работна сила и това показва ниска степен на приемственост на земеделския труд между поколенията. При прилагане на адекватни финансови мерки в аграрната политика за насърчаване на приемствеността в отрасъла, което е един от приоритети на ЕК за следващия програмен период, може да се постигне социален ефект и е възможност за съхранение поне на 1/5 от сегашните земеделски стопанства. Освен мерките, свързани с финансовото подпомагане, от важно значение за привличането на млада работна ръка в отрасъла са технологичните, ергономични, социално-битови и други условия на труд.
Това се посочва в анализ на социалния диалог и колективното трудово договаряне в сектор "Земеделие", представен на форум в КНСБ в края на септември.
Сред мерките, които препоръчва анализа, са: ежегодно договаряне повишаването на доходи от труд; браншово договаряне на минимални основни работни заплати; разширяване обхвата на осигурените лица и особено на земеделските производители и тютюнопроизводители; въвеждане на специфични схеми за осигуровка при безработица за категории работещи в отрасъл селско стопанство.
Анализът посочва, че демографският и образователен профил на българските фермери не прави изключение от този в европейски план и е силно тревожен - само 6,4 на сто от българските фермери са на възраст под 35 г. Най-голям е процентът на земеделците над 65 г. – повече от 36,7%. Близо 44% от работната сила в селата е с основно и по-ниско образование, около 8% от нея е със средно и висше образование. Управлението на отрасъла е поверено предимно на възрастни хора без аграрно образование, а 3,5% от управителите са със средно или висше селскостопанско образование.
В определени подотрасли на селското стопанство необходимостта от полагане на труд и грижа е ежедневно, което не позволява спиране или прекъсване на производствения процес при никакви обстоятелства и изисква съответната осигуреност с трудови ресурси. Именно тук се осигурява постоянна форма на заетост на работниците в животновъдните стопанства, в стопанства в които се отглеждат повече от една култура или практикуват оранжерийно производство на пригодени за това култури.
Значително по-малка е групата на наетите лица, но тя е натоварена с множество специфични проблеми, които също поставят предизвикателства за решаването им, се казва още в документа. Числеността на наетите лица в отрасъла относително се запазва в рамките 57-58 хиляди. Средномесечният брой на наетите по трудов договор в растениевъдството, животновъдството и спомагателни дейности лица (по данни на НОИ в края на 2018 г.) са 63 651 души или 3,5% от общо наетите за страната, като от тях 57 313 души са на пълен работен ден (или 90%). Средният осигурителен доход на наетите лица за същата година е 694,33 лв., което е 78% спрямо общия за страната среден осигурителен доход. Средна работна заплата в сектора за 2018 г. 905 лв. като бележи увеличение с 9,3 от предходната. За сравнение наетите работници в селскостопанския сектор на Дания са 52,2% от работещите в сектора, а в Германия те са 45,0%.
Анализирайки статистическите данни за заетостта в сектора, с тревога се отбелязва участието им в осигурителната система, като регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители осигурени за всички социални рискове, без трудови злополуки и безработица през 2018 г. са 21 573 души със средномесечен осигурителен доход - 359 лв., осигурените само за пенсия земеделски стопани и тютюнопроизодители са 22 500 със средномесечен осигурителен доход - 358 лв.; работещите без трудови правоотношения в кооперациите са 938, със средномесечен осигурителен доход 274,27 лв., а наетите по трудов договор лица, които са осигурени задължително за всички социални рискове са 63 651 или общият брой на официално внасящите осигурителни вноски в селското стопанство е 108 662 от 2 802 898 осигурените лица /или 3,87% от общия брой/.
Делът на заетите в сектора спрямо заетите в икономиката е 19,3 %, докато наетите по трудово правоотношение са едва 3% от общо наетите за страната. Самонаетите лица са 86% - 87% от работещите в сектора или 2/3 от всички самонаети лица в страната.
Икономически обективен факт е, че поради спецификата на аграрната дейност не е възможно да се поддържа максимална заетост през цялата година. Обикновено през летните месеци и есента, във връзка с прибирането на реколтата, е необходимо да се наема допълнителна работна сила. Затова и за сектора са характерни временната и сезонната форма на заетост, която най-вече е предпоставка за неформалната форма на заетост, представляваща съществен социален проблем за сектора.
Въпросът за доходите, както на земеделските производители, така и за работниците и специалистите от обслужващите и изпълнителски структури на МЗХГ, които сериозно ни отдалечават от европейските, е един от най-важните въпроси на аграрната политика, се посочва в анализа. Заплащането на труда в земеделието е по-ниско, отколкото в останалата част на икономиката, което се дължи на ниската добавена стойност на единица площ и на заплащане в сектора, съобразено със средните за района, страната и вида на труда. Ниските доходи в земеделието обясняват до голяма степен отлива на заетост, но това не е единствената причина за негативните нагласи за прилагане на труд в земеделието има редица рискови фактори.
В останалите икономически сектори разходите за труд представляват между 45-50% от създаваната добавена стойност, докато в земеделието това съотношение е значително по-малко. По-ниското заплащане на труда в земеделието се дължи от една страна на по-ниската производителност и възвращаемост в отрасъла на единица разход, но така и в оценката за качеството на предлаганата работна сила и във вида на предлаганата работа.
В България нивата са около 25% и, за да се намали острият недостиг на работници в отрасъла е необходимо 50-60% увеличение на разходите за труд. Това няма да реши всички проблеми с недостига на работници, но ще преодолее част от най-острите дефицити. Проблемът с липсата на желаещи да работят в земеделието се дължи и на качеството на работата, която се предлага в земеделието, на демографската криза в селата и на светогледа по отношение на труда на съвременното общество. Спецификата на селскостопанското производство и ниските доходи не стимулират задържането и на млади хора. Причините са много и разнородни, но като че ли основните се свеждат до особеностите на земеделското производство, ниските доходи, неблагоприятните условия на труд, както и условита на живот в селските райони, които далеч не удовлетворяват разбиранията и потребностите на младия човек. Обезлюдяването и отливът на млади хора от селските райони, както и застаряващото население в селското стопанство, са сериозни предизвикателства пред развитието на сектора. Предложението на Европейската комисия за бъдещето на ОСП след 2020 г. поставя обновяването на поколенията в земеделието и навлизането на млади хора в сектора като приоритет на новата ОСП. Модернизацията и внедряването на нови технологии и техника са устойчивия път за преодоляване на преобладаваща част от проблемите.
Доходите на наемните работници в селското стопанство е един от най-важните въпроси на аграрната политика, от решаването на които до голяма степен зависи не само от стабилността на отрасъла, но и от социалното партньорство между синдикати и национално представителни организации от земеделието. Неоспорим факт е, че социалното партньорство и колективното трудово договаряне са най-ефективеният инструмент за анализ и преодоляване на възникващите сложни проблеми в социалната и трудова среда, се откроява като извод в анализа.
15:48 | 12.09.22 г.