Съветът на Европа отчита напредък на България по отношение на защитата на правата на малцинствата, но експертите виждат и редица слабости. В последния си доклад по темата от Съвета отчитат промените в законодателството за недопускане на дискриминация, ксенофобия и реч на омразата, в подкрепата за религиозните свободи и за образованието на ромските деца, макар и наказанията за престъпленията от омраза да са редки.
Страната ни обаче има и редица пропуски, сред които и по отношение на езиковите права на малцинствата. Много малко деца изучават като майчин арменски език, а въобще липсва преподаване на гръцки, румънски и ромски език. Учещите турски език като майчин са намалели наполовина, пише още в доклада.
По отношение на езика на малцинствата не се предлагат административни услуги на езици на малцинствата, липсват и топографски означения. Присъствието на роми и турци в социо-културната среда е минимално на фона на тяхното демографско присъствие.
Ромското малцинство като цяло е сериозно засегнато от липсата на равенство по отношение на образование, заетост и места за живеене. Като цяло броят на ромите в училище расте, намалява и броят на ранно напускащите класните стаи, но от организацията виждат проблеми по отношение на средното образование и като цяло качеството на преподаването.
Не се полагат достатъчно усилия от властите, за да не бъде допусната сегрегация на ромските деца в училище. Затова и препоръките на Съвета са за още работа в тази насока, както и да се осигурят образователни и здравни медиатори с общността.
Националният съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси не се възприема от организациите на малцинствата като ефективен инструмент за участие в публичната сфера, се посочва още в доклада.
Съветът на Европа препоръчва още гарантиране на правото за самоопределяне, което трябва да бъде стриктно спазено по време на следващото преброяване на населението, планирано за 2021 година.
06:33 | 14.09.22 г.