Ресурс в размер на 16 млн. лева за финансиране на късите вериги на доставки от биоземеделците към фермерски пазари и големи хранителни вериги остава нереализиран. Причината, според д-р Стоилко Апостолов, управител на Фондация за биологично земеделие "Биоселена“, са неясните критерии за кандидатстване, затова и има само два проекта за 600 хил. лева.
В "Bloomberg TV Bulgaria Интервю" той изрази мнение, че парите по Програмата за развитие на селските райони по тази мярка ще бъде пренасочен с аргумента, че няма интерес от страна на биопроизводителите. Що се отнася до целта на ЕС делът на биосертифицираните земеделски площи да достигне 25% през следващото десетилетие, д-р Стоилко Апостолов коментира, че за някои страни това е много амбициозно, а за други - недостатъчно амбициозно.
"Например в Австрия 23% от земеделието е био. За Австрия не е никакво предизвикателство да увеличи площта за биоземеделие с 2%. Но за България, Румъния и Малта, които са посочени като лоши примери, ще бъде голямо предизвикателство - ние сме под 3%. Затова пък ЕК дава средства", напомни управителят на Фондация за биологично земеделие "Биоселена“.
Според него това е добра възможност за българското земеделие и за всички земеделски стопани, които биха искали да инвестират, да развиват стопанство и да вървят в правилната посока.
Д-р Апостолов прогнозира, че след 2030 г. голяма част от пестицидите ще бъдат забранени.
"Колкото по-добре се подготвим и колкото по-добре инвестираме тези пари разумно, толкова по-добре е това за нас като сектор", убеден е той.
Д-р Апостолов е на мнение, че обучението на биопроизводители изостава и това се разбира от резултатите. „При наличие на 6-7 хиляди оператори, много рядко получаваме заявка за обучение, посочи той и даде пример с резултатите при средния добив с пшеница, където той е 250 кг на декар, а има държави които постигат над 800 кг на декар при биопроизводство.
Според него е разпространено схващането, че при биоземеделието добивите са ниски и го опроверга с думите: "Не е вярно, биоземеделието не е сто години връщане назад, има много начини и техники - биоземеделието е съвременна система".
Гостът е на мнение, че земеделското министерство и програмите са длъжник на българския аграрен сектор и като пример даде мярката за обучение, която не беше отворена през този програмен период. Не работи и мярката за консултантски услуги, с изключение при дребните фермери, коментира той и настоя да се обърне внимание и да се включат всички биоземеделци в програми за обучение, за да са информирани с новостите.
Д-р Апостолов обясни и една от новостите в регламента на Европейската комисия за биопроизводство е въвеждане на възможност за групова сертификация на страните членки. За момента това е опция само за трети страни - от Латинска Америка, Африка и Азия, където има много малки производители.
Той напомни, че регламентът на Европейската комисия за биопроизводство трябва да влезе в сила от началото на 2022 година, като ЕК планира да подкрепи сектора с подпомагане със специфичен бюджет от 40 млн. евро в новата Обща селскостопанска политика, чието изпълнение предвижда 25% от площите да са биоземеделие през 2030 година
Д-р Апостолов смята, че решението за групова сертификация на малките производители е голям компромис, защото предоставя възможности на биопроизводители, включително на какао или на някакви други екзотични плодове, да се обединяват в една организация и да назначават вътрешни одитори, които да следят за изпълнение на стандарта за производството.
„Тази система е призната в ЕС и сега такава възможност се дава и за страни членки на ЕС“, уточни той и посочи, че позицията на България беше против въвеждането на тази възможност.
Д-р Апостолов заяви, че сега в текста на регламента остава този вариант и смята, че това все пак ще бъде една от опциите за българските производители.
По думите му друга промяна в новия регламент е уеднаквяване на стандартите за контрол и сертификация, като отбеляза, че в някои страни изискванията са по-строги от тези в други, но потвърди, че в България те са сериозни.
"Въвежда се и специален текст, който третира остатъчните пестициди. Това беше и ябълката на раздора, която почти раздели страните на две половини. Една част от държавите членки искаха да има заложени критерии за остатъчни количества вещества, които се откриват при лабораторен анализ в биопродуктите. А другата, по-голямата половина от страните, беше против тези минимални нива на пестициди да се фиксират в регламент", обясни той.
Какъв е преходният период за преминаване на биопроизводителите към изпълнение на изискванията на ЕК? Защо обучението на биопроизводители изостава? Трябва ли да се пренапишат правилата за фермерска страна? Как се развиват късите вериги на доставки от биоземеделците към фермерски пазари и големи хранителни вериги? Защо има риск при организация на онлайн доставките? Откъде идва контролът на биохраната? Има ли проблеми при доставката на биохрана в търговските канали?
Цялото интервю вижте във видеото на Bloomberg TV Bulgaria.
Всички гости на рубриката "Bloomberg TV Bulgaria Интервю" вижте тук.
18:27 | 11.09.22 г.