В парламента е внесен законопроект, според който независим прокурор да може да разследва главния прокурор и заместниците му. Това обяви в ефира на Нова телевизия правосъдният министър Десислава Ахладова по повод първия доклад от ЕК по механизма за върховенството на закона.
В документа има редица критики към страната, но според министъра на правосъдието той „е обективен“.
От Брюксел обръщат сериозно внимание на правомощията, които има главният прокурор в България, възможностите за разследване на дейността му и отчетността му пред съответните институции. Според ЕК комбинацията от правомощията и позицията на главния прокурор оказват значително влияние върху съдебната система.
Десислава Ахладова обясни, че още през 2019 г. е внесен проект за промени в Наказателно-процесуалния кодекс в НС.
Въпросният законопроект отлежава в деловодството на парламента от декември миналата година, вносител е Министерски съвет. Не е разглеждан от комисии и в зала. Според мотивите към него с направените предложения се предвижда в случай на предполагаемо умишлено престъпление от общ характер, разследването срещу главния прокурор и неговите заместници да се провежда от прокурор, завеждащ инспектората на прокуратурата. Той ще може да възлага отделни действия по разследването и други процесуални действия на прокурори или следователи от Националната следствена служба.
По този начин според вносителите се гарантира, че разследването ще бъде провеждано от прокурори и следователи със значителен опит, чиято длъжност съответства на обществената значимост на производството. Същевременно се гарантира, че независимостта на прокуратурата като част от съдебната власт няма да бъде засегната чрез провеждане на разследването от страна на органи на изпълнителната власт.
От думите на Деислава Ахладова става ясно, че документът е изпратен за становище от Венецианската комисия и се чака да се изясни доколко прокурорът, който ще води разследването, е независим от главния. Това била причината текстовете на законопроекта да не са стигнали все още до пленарната зала.
„Искаме да изчистим всички възможности за свободни интерпретации“, каза правосъдният министър. Една от опциите, които се обсъждат, е мандатите на главния прокурор и независимия прокурор, който евентуално ще го разследва, да не съвпадат. Не е съвсем ясно и дали разследващият прокурор ще се занимава и с други дела (по които може да получава инструкции от главния, бел. ред.).
На въпрос дали трябва Висшият съдебен съвет (ВСС) да проверява дейността на главния прокурор с опция да му прекратява мандата, тя заяви, че правителството много последователно следва политиката на ненамеса в съдебната власт. "Министърът на правосъдието, каквото и становище да вземе във връзка с независимата съдебна власт, би било намеса. Органът, който трябва да реши какви мерки да вземе, е Пленумът на ВСС”, посочи тя.
Относно аферата "Апартаментгейт", която също е част от доклада на ЕК, Ахладова обясни, че ЕК просто е констатирала, че е имало проблем и има оставки на министри. „Няма оценъчен елемент и препоръка от страна на ЕК за възобновяване на разследването. Прокуратурата и КПКОПНИ се произнесоха и всичко приключи”, поясни правосъдният министър.
Темата с доклада от ЕК коментираха и евродепутати в ефира на БНТ. Андрей Новаков от ГЕРБ/ЕНП посочи, че докладът е обективен и има немалко положителни констатации вътре. „Започнати са реформи и може би се правят незадоволителни крачки, но посоката е вярна", смята той.
"Имуществото на всички политици и на хора, заемащи висши държавни длъжности, вече е публично, има и установен механизъм за хващане на конфликт на интереси“, каза Новаков. Критиките са насочени най-вече към съдебната власт, включително към отчетността на главния прокурор, отбеляза евродепутатът. Според него това трябва да мине през промени в Конституцията и напомни, че предложените такива от ГЕРБ не са били подкрепени от опозицията.
В доклада се казва, че законодателството е под заплаха в България, обясни от своя страна Елена Йончева от БСП/ПЕС. Според нея проблемът не е, че имаме нужда от нова конституция, а че сегашната не се спазва.
"Няма разделение на властите, няма свободни медии, няма законодателна сигурност", каза тя. Йончева обясни, че това означава, че има задкулисна власт, която ни управлява, и това се вижда от Европа. Според евродепутата и прочитът за медиите е много обективен. "Става ясно, че медиите в България основно са проправителствени." Според нея основният проблем на медиите е тяхната политическа и икономическа зависимост.
22:26 | 13.09.22 г.