България значително изостава от страните в ЕС по дигитализация. Това е основният извод от анализ на Българска стопанска камара (БСК). Например що се отнася до лицата, ползвали интернет през последните 12 месеца за получаване на информация от интернет страница на публична администрация, сваляне на служебни формуляри или изпращане на файлове и форми, през 2019 г. след нас е само Румъния.
Нещо повече - 24% от българските домакинства в извънградските региони не могат да си позволят да плащат за интернет. Това е най-големият им дял в Европа. Проблемът е, че тази тенденция дава отражение на дигиталните умения на българина – на второ място сме по липсата им, уточняват от БСК. Усещането на повечето българи е, че извън големите градове няма интернет. Всъщност България се намира около средното за ЕС ниво по този показател. Но когато става дума за скорости над 100 Mbps, страната започва значително да изостава.
„Значителна част от администрацията си представя е-управлението като изпращане и получаване по електронна поща на сканирани официални писма – с подпис и печат. Това разбиране е пречка пред по-нататъшното автоматизиране на взаимодействието между публична администрация с граждани и фирми, а и в самата администрация. Не се разбира ролята на създаването на документи само на машинно четим език, което е необходимо условие за свързването на различни бази данни“, пише в анализа си Веселин Илиев, главен директор „Международно икономическо сътрудничество“ в БСК.
Според него за много фирми наличието на интернет страница и/или Facebook е достатъчна дигитализация, а компаниите, които продават онлайн, са най-напредничавите. „Същевременно проникването на софтуер за управление на клиенти и ресурси е крайно недостатъчно. А последното е необходимо стъпало за т.н. Индустрия 4.0 – съществен елемент за запазване конкурентоспособността на икономиката. Има държави, които подготвят навлизането на Общество 5.0“, коментира той.
Според БСК изключително рядко са случаите, в които България може да се похвали със достижения около или над средните за ЕС. Нещо повече, динамиката във времето показва, че ножицата между нас и страните от Централна и Източна Европа се разтваря все повече.
От анализа на Илиев става ясно, че посланията на Европейската комисия за дигитализация на всички сфери на социално-икономическия живот се чуват добре в България, но основно в частта на планираните суми.
„Има и множество изказвания на политици и медийни публикации, които ни пращат или в едната, или в другата крайност: от „България има най-бързия интернет в Европа“ до „за електронно управление се дадоха 1,5 милиарда лева и още е в началото“. Особено впечатление прави широката употреба на термина „дигитален хъб“, без да се знае какво е това. А европейските дигитални хъбове ще бъдат гръбнакът на общество и икономика съвсем скоро – т. нар. единен цифров пазар“, коментира още Илиев.
03:46 | 14.09.22 г.