Убеждението, че недекларираният труд не ги касае пряко, е основeн мотив да са готови да работят на черно за около 1/3 от работещите и за повече от 40% от работодателите. Това показват данни от анкета сред 3750 работещи и 1050 работодатели. Тя е създадена от ИА „Главна инспекция по труда“ при старта на Европейската кампания за деклариран труд в началото на март.
Същевременно основен мотив за работа на светло за работещите е възможността да получат заместващ доход от обезщетения, когато изпаднат в нужда. За работодателите пък един от сериозните мотиви е да избегнат санкции от контролните органи.
И за двете категории анкетирани лица една от най-силните мотивации да бъдат на светло е убеждението, че правилата трябва да се спазват, като при работодатeлите така смятат около 2/3 от попълнилите анкетата. И двете страни в трудовия процес биха били по-мотивирани да са на светло, ако са сигурни, че с техните данъци и осигуровки се подобряват обществено значими системи като здравеопазване, образование, социална, осигурителна.
Данните от анкетата бяхa представени на конференция, в която участваха над 40 представители на институции – Министерството на труда и социалната политика, ИА „Главна инспекция по труда“, Националната агенция за приходите, Националния осигурителен инситут, Агенцията по заетостта, на социалните партньори и други.
По време на конференцията Росен Бъчваров от Националната агенция за приходите представи данни от стартиралата през 2017 г. кампания „Заплата в плик“. Благодарение на информирането на хората за загубите, които те търпят от парите в плик, през 2018 г. е отчетено изсветляване на доходите с 13 млн. лв., а през 2019 г. сумата вече е 33 млн. лв., отчитат от НАП.
„Все още обаче остават около 440 млн. лв., за изсветляването на които трябва да продължат общите усилия“, отбеляза Бъчваров, цитиран от пресцентъра на ГИТ.
В рамките на кампанията от НАП в сътрудничество с НОИ е разработен калкулатор на загубите, чрез който всеки може да изчисли колко губи, когато не се осигурява върху пълните си доходи. В дългосрочен план загубите за човек могат да бъдат десетки хиляди лева.
„За съжаление в масовия случай последиците от недекларираната заетост се разбират от работещите, когато се налага да ползват осигурителни права и разбират, че нямат такива“, отбеляза Тенчо Тенчев от Националния осигурителен институт. Той обърна внимание, че чрез получаване на персонален идентификационен код (ПИК) работещите могат да проследяват дали работодателят им ги осигурява коректно, както и да използват електронните услуги на НОИ. Националната агенция за приходите също издава ПИК, с който всеки може да следи за своите данъчно-осигурителни права и задължения.
Партньорите на кампанията от КНСБ представиха мобилното приложение за подаване на сигнали, разработено в рамките на проекта „Сивото убива“. От стартирането му до момента са подадени над 100 сигнала, касаещи най-често проблеми със заплащането на труда и с осигуряването.
За ползите от 7-часовия работен ден – неизползване на болнични, лоялност и липса на текучество, разказа Димитър Томов, работодател, въвел по-късия работен ден срещу същото заплащане като за 8-часовия в своята фирма за производство на бебешки чувалчета.