България трябва да продължи с прилагането на реформите по механизма за сътрудничество и проверка. Това заяви говорителят на Европейската комисия Кристиян Виганд, цитиран от БНР.
"Ние ясно заявихме при приемането на последния доклад по механизма, че България трябва да гарантира, че ще продължи да прилага необходимите реформи и те са свързани именно с независимостта на съдебната система и борбата с корупцията. Можете да сте сигурни, че тези проблеми ще се наблюдават отблизо чрез новия механизъм за върховенството на закона. Така че работата трябва да продължи с българските власти в тази насока в контекста на този механизъм, докладът по който се очаква през следващите седмици", посочи еврокомисар Виганд.
Въпросът бе отправен във връзка с интервю на председателя на Върховния касационен съд Лозан Панов за "Шпигел", в което той заявява, че е изпращал многократно доклади до Комисията за българското правосъдие и се оплаква от системен тормоз.
Пред „Шпигел“ Лозан Панов повдигна тежки обвинения срещу правителството и Европейския съюз във връзка с продължаващите над 60 дена антиправителствени протестите в нашата страна.
Важно е да припомним, че в Европейския парламент (ЕП) все повече расте броят на застъпниците на идеята парите от еврофондовете да могат да бъдат блокирани, ако дадена страна членка не спазва именно принципа за „върховенството на закона“. Ако бъде окончателно одобрено това правило за обвързване на върховенство на закона с парите от Брюксел, то трябва да започне да се прилага от 1 януари 2021 г.
Механизмът за сътрудничество и проверка (МСП) беше създаден при присъединяването на България към Европейския съюз през 2007 г. като преходна мярка за улесняване на продължаващите усилия на България да реформира съдебната си система и да засили борбата с корупцията и организираната престъпност. Той представлява съвместен ангажимент на българската държава и на ЕС. В съответствие с решението за създаване на механизма и както беше подчертано от Съвета, прилагането на МСП ще приключи, когато всички показатели, приложими за България, бъдат изпълнени по задоволителен начин.
През януари 2017 г. Комисията извърши цялостна оценка на напредъка, постигнат през десетте години от съществуването на механизма. Тази перспектива даде по-ясна представа за значителния напредък, постигнат след присъединяването, а Комисията успя да формулира седемнайсет препоръки, чието изпълнение би било достатъчно, за да се сложи край на процеса по МСП. Прекратяването на МСП ще зависи от изпълнението на тези препоръки по необратим начин и от условието промените да не доведат до ясен обрат в хода на напредъка.
Оттогава Комисията извърши две оценки. В доклада от ноември 2017 г. Комисията заключи, че постигнатият напредък е значителен. Въпреки че Комисията все още не можеше да заключи, че някой от показателите е изпълнен в задоволителна степен, тя поясни, че с непрекъсната политическа ангажираност и решимост за постигане на напредък в реформите България би трябвало да може да изпълни оставащите препоръки по МСП в близко бъдеще. Съветът приветства значителните положителни стъпки, като същевременно отбеляза, че предстои още много работа.
През ноември 2018 г. Комисията приветства напредъка към бързо прекратяване на действието на МСП и стигна до заключението, че първият, вторият и шестият показател могат да се считат за временно изпълнени. По отношение на другите три показателя, свързани с продължаващата реформа на съдебната власт и борбата с корупцията, все още бяха необходими допълнителни усилия, за да се осигури пълното изпълнение на препоръките от януари 2017 г. Съветът взе под внимание заключенията на Комисията и насърчи България да използва положителния импулс, за да консолидира напредъка по убедителен и необратим начин.
В доклада от 2019 г. се разглеждат предприетите от България действия след ноември 2018 г. В него се съдържа оценката на Комисията на това как българските органи са подходили към 17-те препоръки. Докладът се придружава от работен документ на службите, който съдържа подробен анализ на Комисията въз основа на постоянния диалог между българските органи и службите на Комисията.
Припомняме това, защото от средата на миналата година се заговори за отпадане на въпросния мониторинг. По принцип ЕК има право сама да вземе решение за премахването му, но в края на миналата година тя изпрати само препоръка за това до Европейския парламент (ЕП) и Съвета на ЕС. Решение все още няма, а няколко държави, включително Германия и Франция, не са съгласни мониторингът да отпадне.
Новият доклад от ЕК по темета с напредъка на страната ни се очаква тази есен.
05:39 | 14.09.22 г.