Изборното законодателство не е добро и не е ясно кой трябва да закупи машините и останалия ред, включително и за тяхното съхранение. В спешен порядък депутатите трябва да решат този въпрос в първите си работни дни, за да можем да имаме машини до четири месеца. Това коментира проф. Михаил Константинов, председател на „Информационно обслужване”, по Нова телевизия.
Той пресметна, че около 20 хиляди апарата ще са необходими за предстоящите избори.
„Задачата машинно гласуване е решима, но сроковете са кратки и трябва да действаме стегнато“, заяви Константинов, като посочи отново, че той лично се съмнява в целесъобразността на решението и посочи, че в Европа няма такова нещо.
Според председателя на „Информационно обслужване” около 200 души могат да гласуват на ден машинно. Той обясни, че това означава, че в над 9500 секции, където избирателите са над 300 в секция, трябва да има по две машини.
„Опцията за гласуване с хартия трябва да остане“, категоричен е проф. Константинов и се обоснова, че не всички хора, особено възрастните, биха се справили при машинното гласуване.
Председателят на „Информационно обслужване” даде пример и с цените на машините - 3200 евро или 2000 долара, като информира, че те се повишават с около 5% месечно - колкото по-малко време остава до крайният срок на доставка.
„Отделно в момента има затруднения с електронните елементите от Китай, а и логистиката от там е затруднена“, напомни Константинов.
Професорът заяви, че лично той съжалява за оставката на шефа на ЦИК Стефка Стоева, но се съгласява с основанията, които тя изложи вчера. „Опасенията на Стефка Стоева са съвсем основателни”, смята Константинов.
Боряна Димитрова от социологическа агенция "Алфа рисърч" е на мнение, че оставката на председателя на ЦИК е „достатъчно симптоматична“.
„Тя е достатъчно ясен знак, че има съществени проблеми в изборното законодателство, има съществени проблеми в начина, по който се очертава да се проведат изборите, има съществени проблеми във функциите на самата ЦИК и в начина, по който изпълнява функциите си", каза тя пред БНР.
Социологът не се нае да прогнозира дали тази оставка ще бъде катализатор, за да започнат партиите - и в парламента, и извън него - да започнат да мислят за решаване на проблемите.
„Трябва на масата да бъдат поставени поредицата от проблеми, които съществуват в изборното законодателство, в Изборния кодекс, както и големите рискове, които се очертават преди изборите, каквито и да са те - предсрочни или редовни", отбеляза Димитрова. „Има и още една неяснота, която значително умножава проблемите, това е дали изборите ще са за Велико народно събрание, или за обикновено", допълни тя
Димитрова подчерта, че има много процедурни проблеми в начина, по който се прави структурата на изборният "скелет".
"Включването на няколко села към един регион или друг може да промени изхода от изборите", очаква социологът и смята, че обстоятелствата ще наложат промени.
Боряна Димитрова е убедена, че не могат да се проведат изборите, без да се направят някои промени, защото има голямо недоверие в изборното законодателство.
„Голямата неизвестност е какъв ще бъде резултатът от тези промени. Би трябвало максимално бързо да бъде изчистен разнобоят във вижданията, за да може поне шест месеца преди изборите да е фиксирано законодателството и да се върви към указания за областните и секционните комисии“, препоръча тя.
Социологът коментира предстоящото днес закрито заседание за обсъждане на обстановката в България на Групата за наблюдение на демокрацията, върховенството на закона и основните права към комисията на Европейския парламент по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи.
"Не можем и не бива да очакваме да имаме размахан пръст или пък точни указания какво да се направи. Това е въпрос на самочувствие и авторитет на една страна и Брюксел е много деликатен за това, че общите правила на ЕС трябва да се спазват, но всяка една от страните да има вътрешните правила, така че общите принципи, които важат в ЕС, да се спазват във всяка една от страните", потвърди Димитрова.
10:23 | 14.09.22 г.