Проектът на ГЕРБ за Конституция е писан от експерти, които не са конституционалисти и в него има такъв тип грешки, в които се вижда, че не се познават основни положения на конституционното право. Това заяви пред bTV Симона Велева, доктор по конституционно право.
Според нея недоволството към определено управление не е фактор, който да предопределя изцяло нова Конституция.
"В исторически план можем да видим, че нова Конституция в една държава означава промяна, който да преобърне изцяло начина, по който живеем. В днешни дни виждаме как демократични режими се сриват и идват авторитарни“, коментира д-р Велева и изрази недоволство, че проектът е недомислен и създава множество тревоги сред юристите.
Тя изрази недоумение от идеята за законодателна инициатива от страна на прокурори и съдии, както и несъгласие с предложението за отмяна на институцията Велико народно събрание.
Д-р Велева посочи, че е изключително хаотичен проектът за новия основен закон, основни правила при съставянето му са били пренебрегнати, като например липсата на преамбюл.
"Това е важно. Всеки един основен закон трябва да има основните ценностни положения. Това не са пожелателни характеристики. Всяка дума в тази Конституция тежи изключително много. Най-общо можем да кажем, че експертите, които са работили по проекта не са конституционалисти. Има грешки, които показват, че не се познават основните правила. Не е случайно, че основните права са в началото. Всяка една конституция е предшествана от Харта за правата", обясни още Симона Велева.
Докторът по конституционно право определи поставянето на гражданските права в края на документа като не особено положително и показващо неуважение.
"Най-малкият проблем е формулировката "съдебен съвет на прокурорите". Проблемът е, че се дава право на законодателна инициатива. Има логика изпълнителната власт да притежава такава - правителството е избрано от партията, спечелила изборите. Прокурори и съдии, които са избрани на експертен принцип, да имат възможността да определят политиката на държавата - в сферата на медиите, здравеопазването... е въпрос, който автоматично отнема нейната независимост. Никъде по света не съм виждала съдебната власт да има законодателна инициатива. Прокуратурата няма място в политиката", категорична е д-р Велева.
По думите на Диана Ковачева проектът за Конституция превръща омбудсмана във фигурант.
„Институцията е изпразнена от съдържание, орязани са правомощия, стеснена е защитата на гражданите“, смята общественият защитник.
Пред БНР Диана Ковачева посочи, че досега действащият текст, който дава широк мандат на омбудсмана да се застъпва за всички права и свободи на гражданите, е заменен с текст, в който омбудсманът е сведен до обикновен наблюдател на правата и свободите на гражданите, без реално да се даде възможност той да ги защитава.
„За мен е необяснимо това „внимание“ към институцията на омбудсмана, заяви тя. - Отнето е правото на омбудсмана да се намесва, когато представители на частния сектор нарушават основни права и свободи – например некоректни работодатели, частни съдебни изпълнители, фирми за бързи кредити, колекторски фирми.“
Диана Ковачева изрази недоумението си как включването на това правомощие на омбудсмана да се намесва в подобни казуси е станало след ясни международни препоръки от ООН и ОССЕ.
Тя обърна внимание на факта, че в момента институцията се ползва от най-високия възможен правозащитен статут А.
Новите текстове стесняват кръга на субектите, които могат да сезират омбудсмана – досега правозащитни организации са имали това право да сезират за нарушени права например от типа на домашно насилие или по казуси, свързани с права на хора с увреждания. „Всички те в момента са изключени от конституционния текст“, уточни Ковачева.
Тя отбеляза, че се възпрепятства възможността омбудсманът да защитава основните права и свободи на гражданите.
За нея е необяснимо и нищо не налага да бъдат преместени основните права на човека от началото на конституционните текстове, което тя определи като изключително знаково място, в самия край на проекта.
„Въвежда се индивидуалната конституционна жалба, но гражданите не са споменати като субект, който може да сезира Конституционния съд“, добави още критики към проекта омбудсманът.
13:50 | 14.09.22 г.