Протестите, оставката и предсрочните избори се подкрепят, макар още да не се вижда ясна алтернатива и нови лидери. Всички основни формации и политически дейци, с изключение може би на ДПС, губят от създалата се ситуация, за сметка на по-малките си конкуренти – в тази ситуация „малките стават големи“. Изгледи да бъдат в следващо Народно събрание имат седем формации, като пет от тях на този етап изглеждат сигурни.
Това са част от изводите от националното изследване, проведено от 30 юли до 7 август сред 811 пълнолетни българи. То е част от редовния „Политически и икономически индекс на „Галъп интернешънъл“ – независимото ежемесечно проучване „лице в лице“, което се провежда вече тридесет години. Теренът е преди анонса на Бойко Борисов за конституционен дебат и няма как да отрази потенциалния ефект, посочват социолозите.
В анкетата на „Галъп“ 62% са категорични, че подкрепят протестите срещу правителството, 23,7% заявяват, че не ги подкрепят, а останалите се колебаят. 58,9% от анкетираните искат оставка, а 26,5% са на противоположното мнение.
Данните показват и обичайната от десетилетия структура на мненията по всички въпроси за властта в нашата страна в края на всеки един мандат, но в същото време сочат и сериозно обществено раздразнение. Свидетелство за недоволството е, че вече 50% смятат, че предсрочните избори са необходими за България, докато 34,1% са на обратното мнение, а останалите се колебаят.
Социолозите констатират, че преди седмици идеята за предсрочни избори по-скоро не събираше ентусиазъм. Очевидно, масовото съзнание плавно „свиква с мисълта“ за предсрочни избори.
Въпреки всичко обаче, все още не съществува усещането за налична алтернатива: 38,1% смятат, че в момента има партия или коалиция, която да може по-добре да управлява страната, но почти толкова – 35,7% – заявяват, че такава няма. Останалите се колебаят.
И ГЕРБ, и БСП губят позиции и сега са с почти изравнени нива на електорална готовност сред хората с избирателни права. В открит въпрос ГЕРБ има 14,5% или около 800 хиляди потенциални гласове (от общо около 5,5 млн. трайно пребиваващи с избирателни права българи). БСП е с 13,9%, което значи близо под 800 хиляди гласа. В последните парламентарни избори ГЕРБ събра около 1,150 млн. гласа, а БСП – около 950 хиляди. ГЕРБ е с преднина и сред твърдо решилите да гласуват.
Партията на Слави Трифонов действително е основен бенефициент от случващото се в страната – с растяща подкрепа, която сега достига до 7,9% от избирателите в страната. ДПС остава в традиционния диапазон от близо 7%, което е близо под 400 хиляди гласа, изчисляват в „Галъп“.
С 5,7% Демократична България отбелязва между два и три пъти по-добър резултат от обичайните си нива. Най-отчетливо в този микс расте „Да, България“. Новата формация на Мая Манолова се е развила и вече е с 2,4% или условно около 130 хиляди гласа. С 2,3% са и „Обединени патриоти“ (с най-видимо присъствие на ВМРО). Това е около потенциалната бариера за влизане в Народното събрание. На последните парламентарни избори тя беше над 130 хиляди гласа. Така формулата за влизане в следващия парламент към този момент – е 5+2. „Воля“ пък е близо до основния „пакет“ с 1,6%. Данните, разбира се, не могат да играят ролята на прогноза, а са само моментна картина. Това уточнение е особено важно на фона на изключително динамичната ситуация.
Сред останалите формации правят впечатление АБВ – с 0,6%, „Глас народен“ – с 0,4% и т.н. „Атака“, „Възраждане“, проектът на Цветан Цветанов и проектът на Васил Божков засега са с по 0,2%.
Около 4% заявяват, че биха подкрепили независим кандидат (разбира се, това е по-скоро декларативна позиция). Още един процент са убедени, че не биха подкрепили нито една от познатите партии и т.н.
Впечатляващ е делът на хора, които твърдят, че ще отидат да гласуват, но ще отбележат „не подкрепям никого“, съответно около 6,6% - още едно свидетелство за делегитимация на политическата прослойка. Разбира се, по-вероятно е в реална изборна ситуация огромната част от тези хора по-скоро да не гласуват. 27,4% директно заявяват, че не биха гласували.
От 40 до над 50% не могат да разпознаят представителите на „Отровното трио“. От анкетата се вижда, че представителят на другото крило на протеста Христо Иванов значително подобри доверието си и ако преди положителните оценки за него не бяха повече от 6%, сега са вече около 9%.
Числата обаче като цяло не показват протестът да е произвел нови политически „звезди“ до този момент.
Личното доверие на Борисов е вече 20% - най-ниското ниво в последните няколко години. Недоверието е 68%. Само преди два месеца доверието се движеше около 25%, а недоверието – около 60%, припомнят социолозите. Така
Борисов вече е на нивата на доверие, например, на Илияна Йотова или на Томислав Дончев. Непосредствено до Борисов е Корнелия Нинова със 17% доверие. На практика цялото правителство отбелязва спад в доверието – след като се движеше близо около 30%, сега е около 19%. Недоверието пък е преминало над 70% - за пръв път от години.
Сходна е тенденцията и при парламента – доверието там сега е около 15%, при обичайни за последните месеци около 20%. Недоверието е 77%.
Личното доверие Румен Радев остава високо – 47%, при недоверие 35%, но одобрението за президентската институция като цяло пък като че ли изглежда малко по-застрашено от сегашната ситуация - то се движеше около 55%, а недоверието – близо над 30%. Сега обаче „ножицата“ тук като че ли се затваря и доверието вече е 47% а недоверието е 39%. Въпреки това институцията остава с положителен баланс.
Явно в сблъсъка Борисов - Радев потенциално застрашена е популярността и на двете страни, като, разбира се, в осезаемо по-неизгодна позиция е премиерът Борисов, смятат в „Галъп“.
11:07 | 14.09.22 г.