Стратегическият ход на премиера Бойко Борисов е добре премислен и аргументиран, заяви пред bTV проф. Георги Близнашки, експерт по конституционно право, коментирайки обявеното от министър-председателя желание за свикване на Велико Народно събрание и промени в Конституцията.
„Създаде се обстановка в обществото, в която стана ясно, че има претенции към Конституцията. Обръщането към Велико Народно събрание е начин да се излезе от институционалната криза“, изтъкна Близнашки.
По неговите думи тази Конституция е най-добрата в Централна и Източна Европа, но нещата се натрупват.
„В края на миналата година, за моя огромна изненада, дори Румен Радев започна да говори, че Конституцията била писана набързо. Ама как може да знае той как е писана Конституцията, когато той е чужд човек, той няма нищо общо с политиката, с установяването на демокрацията в България“, посочва Близнашки.
Според него правомощията на президента не трябва да бъдат разширявани, а по-скоро той да се избира от Народното събрание с квалифицирано мнозинство от две-трети от народните представители.
В момента има протест на градската десница, за който БСП е опитала "да се закачи за опашката", посочва Близнашки като добавя, че не трябва да има блокади, с които да се ограничават правата на гражданите.
От своя страна Николай Младенов, бивш министър на отбраната и на външните работи в кабинета „Борисов 1“, искането за нова Конституция е закъсняло. „То трябваше да бъде направено доста отдавна, защото България има нужда не само от поправки, а от изцяло нова Конституция, изтъкна Младенов пред bTV.
„Това може да се случи с Велико Народно събрание“, изтъкна той.
По неговите думи настоящата Конституция е писана в съвсем различен исторически период.
„България сега е член на ЕС, след няколко години ще приеме еврото. Имаме нужда от сериозен обществен дебат, който да предложи на българското общество цялостна промяна на Конституция на България“, коментира Младенов.
Според него не може с лекота да се отхвърлят идеи относно това как да бъде променена или по какъв начин да бъде приета.
"Хората излязоха по улиците с искания за промяна, а тя може да се случи, ако спокойно погледнем върху това какво трябва да бъде променено. Списъкът на нещата, които трябва да бъдат променени, е дълъг. Трябва да има спокоен дебат, който трябва да се случи в обществото ни“, сподели своето мнение Николай Младенов.
По думите му всяка политическа партия оттук нататък трябва да формулира своя проект, да го представи пред хората и да го защити.
Според Младенов идеята да се намали броят на депутатите е много добра.
„Време е в българското общество обаче да бъде обсъдена една друга тема, която до този момент не е отразена, а именно дали нямаме нужда от двукамерен парламент. Ако търсим добри гаранции за прозрачност, има други модели, които трябва да бъдат разгледани“, каза още бившият министър на отбраната.
Своето мнение относно предложението за промени в Конституцията сподели пред bTV и д-р Петър Берон, депутат в последното проведено Велико Народно събрание.
„Това, което ще се направи – Велико Народно събрание, би трябвало да бъде последното и както много хора смятат – да се премахне от Конституцията тази част, която се отнася до ВНС, тъй като с голямо мнозинство могат да се решават въпросите и от обикновено“, изтъква Берон.
Според него много малко неща са за промяна в Конституцията, дори и главата, която касае съдебната власт.
„В нея повечето неща са съвсем приемливи. Ако трябва да се промени нещо, то може да се направи наистина от ВНС“, коментира Берон.
По думите му броят на депутатите може да се намали малко – около 200, но не да бъдат чак 120.
Ако се тръгне към нова Конституция, тя ще е петата поред в историята на страната ни. Първа е Търновската конституция от 1879 г., с която ставаме парламентарна монархия - първо княжество, а после Царство България.
След демократичните промените през 1989 г. се приема и Конституцията от 1991 г. Тя превръща България в демократична парламентарна република, но и често е критикувана заради недостатъци в глава "Съдебна власт". Оттогава до днес е редактирана шест пъти - четири от тях точно в областта на правосъдието. Седмото Велико Народно събрание, избрано през 1990 г., работи точно една година над Конституцията и то в условията на исторически протести - кулминацията е Палежът на партийния дом. За да се приеме нова, пета поред Конституция, ще се наложи свикването на Осмо Велико Народно събрание.
03:38 | 14.09.22 г.