Предсрочните избори - изход от политическата криза или грешка?

„Би могло да се стигне до произвеждането на предсрочни избори за около два месеца и половина от момента на подаването на оставка, само ако има ясно споразумение между политическите сили максимално бързо да извървят процедурата за съставяне на служебно правителство“. Това подчерта пред БНР анализаторът Цветозар Томов.

Според него здравната криза, която се очаква през есента, изисква да бъде централен въпрос: „В сегашната обстановка на остра политическа криза шансовете на едно правителство да овладее епидемията са малки“, съобщава БНР.

По думите на Томов „най-добрият вариант за страната е час по-скоро да се разреши политическата криза, а това минава през предсрочни избори“.

Анализаторът Юлий Павлов коментира, че не е ясно какво налага провеждането на предсрочни избори три или четири месеца преди редовните.

„Да се провеждат предсрочни избори под натиска на улицата не е добър знак. В коя демокрация в света под натиска на улицата се сменят правителства? За да се случат предсрочни избори, трябва да има сериозна основателна причина... Правителственият мандат не се определя от социологически проучвания или от натиск от улицата“, посочи той.

Цветозар Томов отбеляза, че „всички протестни вълни от 90-те години досега са водели до задоволяване на исканията на протестиращите“:

„Епидемичната ситуация се променя катастрофално. Около 12 пъти в последния месец се е променил броят на заразените лица. България е сред първите в Европа по равнище на заразяване. Цялото общество трябва да бъде мобилизирано за преодоляването на една здравна и икономическа кризи, които могат да се стоварят паралелно върху страната. Това е основната разлика между създаването на правителство, което да прибере хората от площадите, и произвеждането на изборите през март“, допълва той.

Павлов определи смяната на министрите „като несръчен опит да се тушира напрежението“, а мотивите нарече „изсмукани от пръстите“. 

„Друго абсурдно е, че един успешен министър на туризма се сменя с един политически пътник като Валери Симеонов. Положителното е, че един слаб министър като Кирил Ананиев отива там, където му е мястото. Очевидно е, че всички неблагополучия с хазарта не може да са ставали без знанието на Владислав Горанов, а ако са ставали без неговото знание, то това е признание за некадърност“, допълва той.

Цветозар Томов определи промените в кабинета като палиативни.