През следващите 18 месеца КНСБ ще настоява минималната работна заплата да достигне 800 лв., а средната за страната 1700 лв., което според синдиката са напълно постижими цели. Това се посочва в приета от Изпълнителния комитет на синдиката позиция във връзка с обществено-политическата ситуация в сраната.
Независимо от двуцифрените ръстове на работните заплати, които постигнахме през последните години, фактите и числата говорят, че доходите в България остават най-ниски в ЕС. Гневът на хората, че очакванията за ръст и достигане на средноевропейските нива не се оправдават, е разбираем и справедлив. Те искат достоен живот и сигурно бъдеще в своята родина, а не в чужбина, пише в позицията.
Неравенствата в доходите се задълбочават, като намаляващ брой лица концентрират все повече от общия национален доход. През 2000 г. най-богатите са притежавали 3 млрд. лв., а сега разполагат вече с 23,2 млрд. лв. от общия доход в икономиката ни. Обезлюдяването на цели региони в страната и миграцията към големите градове поражда огромни териториални диспропорции и предизвиква нови социални, екологични, демографски и икономически проблеми.
На този фон данъчната ни система продължава да е изключително несправедлива. Плоският данък задълбочи неравенствата и от „стимул” се превърна в спирачка на пазарната конкуренция и растежа, смятат от синдиката. Това допълнително натоварва и без това бедния български гражданин. Хората очакват промяна в данъчната система, която да води към по-справедливо облагане и повишаване на разполагаемите средства за ниско и среднодоходните домакинства.
Според КНСБ в основата на гражданското недоволство са наслагвани с години проблеми, които през последните месеци се изостриха допълнително заради кризата, породена от пандемията с Covid-19.
Конфедерацията настоява час по-скоро да започне изпълнението на подписаното на 17 юни Национално тристранно споразумение между социалните партньори, обхващащо ключови въпроси, като: енергийната сигурност, гарантирането на надеждни доставки на ток за всеки гражданин и фирма; предизвикателствата пред енергетиката, индустрията, транспорта и селското стопанство; доходите и работни заплати в бюджетните сфери и частния сектор.
В позицията се подчертава, че независимо какъв ще бъде изходът от настоящата политическа и институционална криза, очертаните проблеми и приоритети следва да бъдат в дневния ред и управленската визия на всяко българско правителство - сега и в следващите години.