Механизмът за определяне на минималната работна заплата по обективни критерии е заложен в подписаното днес между държавата, работодателите и синдикатите Национално тристранно споразумение. Предвижда се и договаряне на минимална заплата за всеки бранш и по професии. Идеята е това да стане още от 2021 година, като така ще отпаднат минималните осигурителни прагове, определяни от правителството.
Правителството, синдикатите и работодателите подписаха тристранно споразумение за преодоляване на икономическите и социалните последици от кризата с коронавируса.
Резултатите от разговорите бяха представени на брифинг от вицепремиера Марияна Николова, министрите на енергетиката и на икономиката Теменужка Петкова и Емил Караниколов и президента на КНСБ Пламен Димитров и на КТ Подкрепа Димитър Манолов, представители на бизнеса - председателя на КРИБ Кирил Домусчиев и на БТТПП – Цветан Симеонов.
Целта на споразумението е преодоляването на националните дисбаланси - бизнес среда, икономика, демография, пазар на труда и социална защита. По думите на вицепремиера Марияна Николова са изработени решения по пакет от антикризисни мерки.
Социалният министър Деница Сачева заяви, че една от най-важните точки в разговорите е споразумението за минималната работна заплата. Тя посочи, че като компромис от страна на работодателите е решено, че първите три дни болнични ще продължават да се плащат от тях.
На този етап няма решение за отпускане на допълнителен платен отпуск за майките на малки деца, каза още Сачева. Не се предвижда това да бъде прието, тъй като средствата се пренасочват към по-належащи сектори. Разходите за подобна мярка биха били най-малко 350 -400 млн. лв., заяви тя. Вижданията на правителството в момента са, че родителите могат да се подкрепят с други мерки, каза министърът и напомни, че почти 1 млрд. лв. са заделени за подкрепа на заетостта. Удължава се и мярката за кредитите. Относно работещите родители в отпуск има възможност за еднократна помощ.
Лидерът на КНСБ Пламен Димитров каза, че по отношение на доходите в това споразумение се залага определянето на минимална работна заплата, както и да започне договаряне на минимална работна заплата по сектори. Той допълни, че преговорите започват сега, за да започне прилагането й от 2021 година. Ще договаряме с бизнеса и ръст на заплатите в частния сектор, посочи Димитров.
В образованието има един раздел, който предлага да бъдат приемани повече студенти в приложните професии, за сметка на други, които очевидно нямат широко приложение, обясни Димитър Манолов от КТ „Подкрепа”.
Според него едно от най-важните предложения е за реформа в социалното подпомагане. В сегашното всичко е кърпено, преправяно и е твърде отдалечено от живота. Така се създават много проблеми, каза Манолов.
Кирил Домусчиев определи като "историческо" тристранното споразумение. "Стигнахме до извода, че трябва да бъдем модерни работодатели и синдикати, да има един добър социален диалог, разбрахме се да заровим томахавките. Успяхме да постигнем консенсус по много теми, направихме компромиси за много неща - нещо, което мисля, че не е правено в България", заяви Домусчиев.
Той обясни, че всички мерки, за които са се разбрали участниците в тристранното споразумение, ще бъдат изпълнявани през следващите 6-8 месеца. Те ще се реализират като законодателни промени, както и като реформи.
Според него национален приоритет трябва да е влизането на България в ОИСР, Шенгенското пространство и чакалнята на еврозоната. Другите приоритети трябва да са борба със сивата икономика и корупцията, демонополизацията и картелите. Разработване на стратегия България 2030 за подпомагане на индустрии у нас, които имат конкурентни предимства сред останалите в ЕС. Ускорено изграждане на е-управление, ограничаване и намаляване на административната тежест над бизнеса, облекчаване на дейността на малките и средни предприятия.
Председателят на Българската търговско-промишлена палата (БТПП) Цветан Симеонов каза, че в споразумението намират място важни приоритети - мълчаливото съгласие, подобряването на средата, механизмът за определяне на минимална работна заплата. Много важно послание е социалните помощи да са обвързани с учене и полагане на труд.
По думите му това споразумение създава социален мир, което дава добър сигнал за всички инвеститори. Направихме много компромиси, за да се случи това”, коментира Симеонов.
Министърът на икономиката Емил Караниколов посочи, че тристранното споразумение е със статут на национални приоритети и засяга много теми – бизнес, икономика, социална защита, образование, демография.