ИПИ: 40 общини с по-малко от 100 души на един общински служител

След като миналата седмица разгледахме данните за баланса на заетостта в публичния и частния сектор, днес се спираме в повече подробности върху общинската администрация и нейната роля на регионалните пазари на труда. На много места общината е най-големият работодател, което поставя под съмнение рационалността на общинската карта в настоящия ѝ вид, пише в анализа на Адриан Николов от екипа на Института за пазарна икономика.

Данните на Министерството на финансите за финансовите показатели на общините показват населението на един общински служител през четвъртото тримесечие на 2019 г. Индикаторът описва мястото на общинската администрация в местната икономика, както и дава груба представа по колко души "обслужва" един общински служител.

В големите общини този показател надхвърля 1:400, като само в Казанлък, Перник и Добрич населението на един общински служител e над 500 човека, а в столицата те са 614. Повечето общини попадат в обхвата между 100 и 300 души на един общински служител.

Застаряването на населението и раздробяването на общинската карта обаче личи ясно в това разпределение, като има общини, в които местната администрация е сред най-важните работодатели. В 40 от тях на един служител се падат по по-малко от 100 души, а най-ниска е стойността на показателя в Трекляно (24:1), Бойница (35:1) и Ковачевци (46:1). Тези общини са ясно групирани, най-вече по западната граница на страната и в планинските райони.

Това е резултат най-вече от обстоятелството, че общинската администрация не може да бъде сведена под определен санитарен минимум, който ѝ позволява да изпълнява основните си функции. В най-екстремните случаи общината се явява най-големият работодател, което поражда сериозни съмнения, че има смисъл да се поддържа пълноценното ѝ функциониране, предвид, че предоставя административни услуги на много компании и бързо намаляващо население.

От своя страна, това води и до други последствия – липсата на значителен местен бизнес и икономическа дейност силно намалява възможностите на общините за собствени приходи и ги поставя в почти пълна зависимост от трансферите от централния бюджет. Под въпрос е и ефективността на самите общински услуги.

Това е поредния индикатор, който навежда на мисълта за необходимост от актуализация на картата на общините и намаляването на броя им до тези, които могат да съществуват като (относително) самостоятелни икономически единици без влошаване в качеството на общинските услуги. В повечето случаи общините с голям брой общински служители са и сред тези, които не отговарят на изискването за минимален брой население в община и са с под 6 хиляди жители.