Изплащането на заплати и осигуровки е най-голямото затруднение за бизнеса в условия на кризата с COVID-19. Това показват данните от онлайн проучване на Българската стопанска камара (БСК), направено в периода 2-8 май сред 584 управители и собственици на фирми в цялата страна. 73% посочват, че са били принудени да съкратят част или целия си персонал вследствие на кризата, а 15% са прибягнали до намаляване на трудови възнаграждения.
До 20 хил. лв. на месец са необходимите ликвидни средства за покриване на разходите в следващите три месеца (в т. ч. заплати, осигуровки и данъци) за около 57% от анкетираните. Всяка четвърта компания се нуждае от 20-50 хил. лв. на месец, а всяка десета – от над 100 000 лв. ликвидни средства за месечна издръжка, става ясно от проучването.
Едва 1,2% от компаниите смятат, че ще успеят да се възстановят веднага след падането на извънредното положение. 34% от анкетираните очакват да възстановят бизнеса си в рамките на около година, други 33% очакват това да се случи за повече от година. Крайните песимисти, които не очакват да се възстановят изобщо, са 2,4%. Общо около 29% от участниците в анкетата виждат възможности за възстановяване в рамките на 3-6 месеца.
Почти половината от участниците в анкетата са наясно с антикризисните мерки, които предлага българското правителство за подкрепа на бизнеса, 38% имат частична яснота, а 15% изобщо не са наясно каква помощ могат да получат за справяне с проблемите, породени от COVID-19.
Според анкетата на БСК едва 4% от фирмите са се възползвали от мярката 60/40, 6% планират да кандидатстват, а 8,5% се колебаят. 81,5% от анкетираните оценяват мярката 60/40 като неефективна.
15% от анкетираните планират да кандидатстват по някоя от мерките по линия на Българската банка за развитие (ББР), а 32% все още се колебаят дали да пристъпят към подобен ход. 53% са категорични, че мерките чрез ББР не отговарят на нуждите им.
Намаляването на ДДС за храни и лекарства като антикризисна мярка подкрепят 86% от участниците в анкетата, против са 5,6%, а около 9% се колебаят.
74% от участниците в анкетата са убедени, че е необходимо временните мерки в подкрепа на бизнеса да продължат и след края на кризата. 7% са на противното мнение, а останалите се затрудняват да преценят.
Според анкетираните, най-голям ефект биха имали фискалните мерки (разсрочване на задължения до края на 2021 г., създаване на възможност за ползване на данъчни облекчения, освобождаване от плащане на част от патентен данък или местни такси). Така смятат 65% от участниците в анкетата. Според други 53% най-важни са финансовите мерки, вкл. кредити при облекчени условия, схеми за безвъзмедна помощ с определен фокус – за запазване на заетостта, за обучение и др. 22% от анкетираните очакват специфични за отделни отрасли мерки, като например, ваучери за туристически услуги, временна финансова помощ за фирмите от сектора, намаляване на ДДС за определени стоки и услуги и др.
Почти половината от анкетираните (48%) декларират, че кризата не е довела до увеличение на задълженията им към други фирми, но 45% са на обратния полюс – техните задължения са се увеличили с до 100 000 лв. Между 100 и 200 хил. лв. ръст на задълженията декларират 5,5% от участниците в анкетата, а 1,7% са анкетираните, които имат над 200 000 лв. ръст на задълженията към контрагенти.
Аналогично е положението със задълженията към държавата. 45% от анкетираните нямат задължения към държавата, 48% обаче са с до 50 000 лв. ръст на задълженята вследствие на кризата, 5,5% между 50 и 100 хил. лв., а над 100 хил. лв. дължат 1,4% от анкетираните.
58% от участниците в анкетата нямат невзети от други фирми суми за услуги и/или продукти, 34% очакват вземания в размер на до 100 хил. лв., 5,6% - над 200 хил. лв., а между 100 и 200 хил. лв. неполучени вземания декларират 2,4% от анкетираните.
10:03 | 12.09.22 г.