fallback

Брюксел призовава Скопие да прилага договорите с Атина и София

ЕС отново разочарова Западните Балкани, а Северна Македония и Албания не получиха конкретна дата за старт на преговорите

21:32 | 06.05.20 г. 7
Автор - снимка
Създател
Автор - снимка
Редактор

Те вече бяха разочаровани, след като усилията им за присъединяване към Европейския съюз бяха отложени след глобалната финансова криза. Сега шестте балкански държави, които искат да влязат в ЕС, ще трябва да чакат още по-дълго.

Докато пандемията на коронавируса уби повече от 100 000 души в най-големия търговски блок в света и на фона на мерките за блокиране, затрудняващи икономиките му, лидерите на ЕС, провели виртуална среща в сряда, разочароваха страните от Югоизточна Европа, които се надяваха на сигнали за разширяване.

Но макар че декларацията на 27-те национални лидери на ЕС призовава за единство и солидарност в борбата срещу вируса и причинения от него икономически спад, в нея, очаквано, не се споменават никакви срокове за евентуалното членство на Сърбия, Черна гора, Албания, Косово, Северна Македония и Босна и Херцеговина.

„Припомняйки срещата в Загреб през 2000 г., срещата на върха в Солун през 2003 г. и Софийската среща през 2018 г., ЕС отново потвърждава своята недвусмислена подкрепа за европейската перспектива на Западните Балкани. Партньорите от Западните Балкани повториха своя ангажимент за европейската перспектива като техен твърд стратегически избор. Достоверността на този ангажимент зависи също от ясната обществена комуникация и провеждането на необходимата реформа“, се казва в документа.

И докато 27-те членове на блока удължават подхода си на изчакване, Китай и Русия се стремят да увеличат влиянието си в региона, увеличавайки инвестициите и по време на пандмияята, изпращайки медицински средства.

Миналия месец ЕС одобри 3,6 милиарда долара помощ за региона и се опита да напомни на кандидатите, че той е най-големият финансов донор.

ЕС мобилизира пакет от над 3,3 млрд. евро за Западните Балкани и това е незабавна подкрепа за здравния сектор, припомни и българският министър-председател Бойко Борисов след провелата се по-рано днес видеоконферентна Среща на върха ЕС - Западни Балкани. Но ЕС не успя да изкоментира правилно тази помощ сред населението на тези страни. Миналия месец сръбският президент Александър Вучич целуна китайското знаме и похвали Пекин като най-големия благодетел, когато пристигна самолет, който докара маски и друга защитна екипировка. Някои държави членки на ЕС поставят под въпрос пък усилията на балканските държави да приложат реформи и да подобрят върховенството на закона.

По време на прескоференция след срещата българският премиер Бойко Борисов  заяви, че процесът по присъединяването на държавите от региона в икономическата общност се движи в правилната посока и бележи напредък. "Постигнат е консенсус за продължаването на пътя на Северна Македония и Албания към членство в ЕС", заяви Борисов. Все пак премиерът подчерта, че не желае да има изказвания в разрез с договора за добросъседство от страна на Скопие.

"Имаше недопустими изказвания от Северна Македония, че България е фашистка държава и че е спасила само българските евреи, а не и македонските. Нека си водят предизборната кампания, но не за сметка на България. Ние твърдо държим на историята, както сме подчертали в Договора за добросъседство", уточни Борисов.

Изказването му представлява ясен сигнал, че София ще продължи подкрепата си по отношение на европейския път на Скопие, но ще изисква стриктно да се спазва договорът за добросъседство. 

Премиерът цитира „моя приятел Мицотакис от Гърция, който каза – и аз съм бил против Преспанското споразумение, не ми харесва, но всяка една държава в ЕС, подписала един договор, е длъжна да го спазва, така че аз го спазвам категорично“. Ние сме казали какви са нашите условия, за да бъде приета Република Северна Македония в Европейския съюз, каза Борисов.

„Ние първи ги подкрепихме за НАТО“, припомни премиерът и продължи:

„Какво да им кажем, че сме македонци накрая? Ние ги обичаме, уважаваме, и най-братски съвет бих им дал – да не си поставят неизпълними условия“.

„Най-приятелски им казвам да използват тази писта, тя един път им каца на рамото“, каза още той.

Приложението на договореностите е важно, за да има "положителна динамика и резултати", добави на пресконференция след събитието председателят на Европейския съвет Шарл Мишел. Той отбеляза, че договорите, подписани от Скопие, целят преодоляване на напрежението. Добросъседските отношения са ключ към икономическото възстановяване на региона, добави председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. Искаме Западните Балкани да се приближат към единния пазар, необходими са реформи с ясна последователност, допълни тя. Препотвърдихме европейската перспектива за региона, продължението на реформите трябва да остане приоритет, посочи Мишел. Той отбеляза необходимостта от борба с корупцията и организираната престъпност, както и от върховенство на закона. Фон дер Лайен добави нуждата от свободни медии, които са част от тъканта на ЕС.

„Текущата пандемия показва как ЕС и Западните Балкани заедно се справят с общите предизвикателства. Това сътрудничество включва съвместни поръчки и неограничен търговски поток на защитно оборудване, осигуряване на бързия приток на стоки от първа необходимост, доставка на ЕС за тестови материали, както и тясно сътрудничество със съответните здравни институции", се казва още в декларацията.

ЕС е решен да засили допълнително своя ангажимент на всички нива в подкрепа на политическата, икономическата и социалната трансформация в региона и приветства обещанието на партньорите си от Западните Балкани да поддържат европейските ценности и принципи и да извършват необходимите реформи старателно и енергично. Повишената помощ от ЕС ще бъде обвързана обаче с осезаем напредък на върховенството на закона и по отношение на социално-икономическите реформи, както и според придържането на партньорите от Западните Балкани към ценностите, правилата и стандартите на ЕС.

„Направихме най-доброто, което можахме по време на пандемията“, заяви хърватският външен министър Гордан Гърлич-Радман пред репортери в Загреб. Хърватия е председател на ротационното председателство на ЕС и е един от основните привърженици на кандидатите за разширяване. „Страните кандидатки трябва да работят за изпълнение на задълженията си и след като влязат в семейството на ЕС, техните усилия ще бъдат възнаградени“, каза той.

P { margin-bottom: 0.08in }

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 01:58 | 14.09.22 г.
fallback