България очаква възстановяване на икономиката до нивата преди Covid-19 догодина

Правителството очаква благоприятно решение относно едновременното присъединяване към Валутния механизъм II (ERM II) и към Банковия съюз. Това е записано в изпратената днес от Министерството на финансите на Европейската комисия Национална програма за реформи за 2020 г. и Конвергентна програма на България за 2020-2023 г.  Документите  бяха приети вчера на правителственото заседание и са изготвени в съответствие с правилата на Пакта за стабилност и растеж на ЕС и графика на т.н. "Европейски семестър" - инициативата за предварителна координация на икономическите политики в ЕС.

В документа се посочва още, че  през тази година ще влязат с 8% по-малко данъчни приходи от планираното или малко над 2 млрд. лв. Огромна част от този спад ще бъде заради по-млакото приходи от ДДС, които се очакват. Според МФ в хазната от косвения налог ще постъпят 1,089 млрд. лв. по-малко.

Оценката за данъчните приходи за 2020 г. е направена в хипотезата на извънредна ситуация и динамично променяща се икономическа среда, с приемането на редица допускания, доколкото е невъзможно да се направи точна прогноза за пълния размер на всички потенциални преки и косвени ефекти върху бюджетните данъчни приходи. В сравнение със заложеното в ЗДБРБ за 2020 г. преди въвеждане на мерките за ограничаване разпространението на COVID-19, в актуализирания ЗДБРБ за 2020 г. приходите от корпоративни данъци спадат с 327,7 млн. лв. (11,6%) за 2020 г. до 2,4 млрд. лева.

При акцизите се очаква кризата да се отрази главно върху потреблението на горива и алкохолни напитки. На база изменените макроикономически показатели, се очакват с 245,2 млн. лв. (4,3%) по-малко постъпления от акцизи (5,45 млрд. лв.), в сравнение със заложените показатели.

Съгласно актуализацията бюдежта за 2020 г. в резултат на очакваните промени в приходите (намаление на данъчните и социално-осигурителните приходи в размер на 2,44 млрд. лв.) и разходите (увеличение в размер на 1,07 млрд. лв.) ще се формира касов дефицит по консолидираната фискална програма в размер на 3,5 млрд. лв. Дефицитът на сектор „Държавно управление“ се очаква да достигне 3,1% от прогнозния БВП. Това е временно отклонение от първоначалната бюджетна цел за балансирано бюджетно салдо на касова основа по КФП и мярка по силата на активираната обща предпазна клауза. Прогнозираното увеличение на разходите на сектор „Държавно управление“ е до нивото от 40,2% от прогнозния БВП, което представлява значително нарастване спрямо нивото им през 2019 г.

За покриване на очаквания дефицит (3,5 млрд. лв.) и осигуряването на допълнителен капитал за Българската банка за развитие (0,7 млрд. лв.), което общо възлиза на 4,2 млрд. лв., както и за гарантирането на достатъчно ликвидни фискални буфери в случай на по-негативен от очаквания сценарий, се промени ограничението за поемане на нов държавен дълг до 10 млрд. лв. за годината спрямо първоначално определените до 2,2 млрд. лв. Съответно, допустимият максимален размер на държавния дълг към края на годината бе увеличен от 23,1 млрд. лв. до 31.5 млрд. лв. Вследствие на предвиденото увеличение на новопоетия държавен дълг лихвените разходи по държавния бюджет се очаква също да нараснат със 70 млн. лв. 

Същевременно, с актуализацията на закона за държавния бюджет е предвидена възможност за поемане на външен държавен дълг чрез заеми от международни финансови институции, включително за финансиране на проекти и програми и са предприети стъпки за увеличаване на лимита на средносрочната програма за емитиране на дълг на международните пазари от 8 млрд. евро на 10 млрд. евро. Това създава предпоставки за осигуряване на дългово финансиране, при оптимални условия, максимална гъвкавост и диверсификация на вътрешните и външни източници за финансиране на бюджета, предвид очакваните дефицити по държавния бюджет в следствие на обявеното извънредно положение, респ. покриване на неотложните разходи за дейностите за превенция на разпространението на COVID-19, е записано още в програмата. 

В условията на променени фискални цели и влошени допускания за външната и вътрешна икономическа среда, в края на 2020 г. по предварителни оценки се очаква размерът на дълга на сектор "Държавно управление" да се повиши спрямо нивото, регистрирано в края на предходната година както в номинално изражение, така и като дял от БВП. В номинално изражение нивото на дълга се планира да достигне до около 33,5 млрд. лв. (при 24,2 млрд. лв. през 2019 г.), а стойността на съотношението „дълг на сектор „Държавно управление“/Брутен вътрешен продукт“ да нарасне съответно до 28,5% (при 20.4% в края на 2019 г.).

В сравнение с допусканията, заложени в предходната Конвергентна програма за периода 2019–2022 г., се очертава негативно изменение на съотношението „дълг/БВП“ за 2020 г. Освен очакваният ръст на дълга на сектора в номинална стойност, индикаторът се повлиява неблагоприятно и от прогнозите за спад на БВП от 3% през 2020 г. Независимо от влошените оценки за динамиката на параметъра през текущата година, нивото му остава значително под максимално допустимата референтна стойност на Маастрихтския критерий за конвергенция от 60% и гарантира запазване на равнището на държавна задлъжнялост в рамките на устойчиви граници.

Извънредната ситуация наложи и преосмисляне на досегашните цели, и пренасочване на средства към възникнали нови неотложни разходи, пише още в програмата. Основен приоритет на държавата е подкрепа на способностите на здравната система да се бори със заразата. На следващо място са: гарантирането работата на службите за сигурност, така че те да могат да помагат на здравната система, както и предприемането на мерки за облекчаване на удара върху икономиката, запазване на заетостта и подпомагане на най-засегнатите сектори на бизнеса.

Реализирането на цялостната стратегия и основните политически инициативи в отговор на пандемията COVID-19 изискват мобилизиране на значителни ресурси, в т.ч. финансови, като правителството се ангажира с осигуряването на средства от националния бюджет под формата на преки разходи и други операции в частта на финансирането, както и подкрепа чрез оперативните програми от програмен период 2014–2020 г. в размер около 870 млн. лв., с който да се финансират мерки от социално-икономически характер за подкрепа на непосредствено засегнатите от кризата лица и предприятия.

Освен това са мобилизирани и други публични ресурси, в т.ч. и под формата на финансови инструменти, чиито ефект за подкрепа и възстановяване на икономическата активност се оценява на около 4,5 млрд. лв. По-подробно мерките са разписани в трета глава „Правителствен баланс и дълг“.

Конвергентната програма е с фокус върху 2020 г., с акцент върху социално-икономическите мерки в отговор на COVID-19. В програмата е подчертано, че фискалната политика в средносрочен план ще бъде насочена към запазване на устойчивостта на бюджетната рамка. Отново е потвърден ангажиментът на страната за постигане на средносрочна бюджетна цел за структурен баланс на годишна основа в размер на минус един процент от БВП.

От своя страна Националната програма за реформи се фокусира върху изпълнението на мерките, адресиращи специфичните препоръки на Съвета от 2019 година. В документа е представен и преглед на напредъка в изпълнението на националните цели по Стратегия "Европа 2020", както и комплекс от мерки в области на политики, допринасящи за подобряване на бизнес средата. Съгласно променените насоки на ЕК за разработване на НПР за 2020 г., уводната част накратко представя и информация за предприетите мерки и политики в отговор на разразилата се през март 2020 г. пандемия от COVID-19. В програмата са включени и проекти, финансирани по Програмата за подкрепа на структурни реформи на ЕК.

Документите са разработени от Министерството на финансите в тясно сътрудничество с министерствата и ведомствата от държавната администрация, както и с Българската народна банка, при непрекъснати консултации с представители на Европейската комисия и с участието на социалните партньори, представители на академичните среди и на неправителствения сектор.