До няколко седмици ще сме 100% готови за чакалнята на Еврозоната. На 70% е готова и последната банка, непокрила досега изискванията на ЕЦБ, каза пред БНТ финансовият министър Владислав Горанов.
„Това ще се случи в сроковете, които са договорени с Европейската централна банка, така че процесът ще бъде финиширан успешно. Следващите няколко седмици можем бързо да наваксаме пропуснатото време“, каза Горанов и допълни, че това е процес, по който се работи от близо две години.
„Десетки са стъпките, изминати дотук. Стотици са разговорите между българските власти, Европейската комисия, Европейската централна банка. Ерозоната е задължение, тя е цивилизационен избор да участваш в Европейския съюз“, посочи финансовият министър.
Според него тук големият въпрос е има ли рационални аргументи за отлагане или не. „Особено в период на криза се показа, че големите икономики, които действат заедно, са много по-готови за отговор на кризата от малките, особено държави, които нямат собствена валутна политика“, отбеляза Горанов.
„Еврозоната не е сладкарница, тя е жив организъм на икономика с обща кръвоносна система, което дава много възможности. Ние не трябва да гледаме консуматорски на еврозоната или към присъединяването в ЕС. Ние сме част от обща система от ценности“, изтъкна той.
Според Владислав Горанов е имало разколебаване дали обществото е единно по тази тема, но в крайна сметка важните решения се вземат с достатъчно политическа воля.
„Има две групи - едната вярва, че еврото няма да продължи да съществува и че едва ли не ЕС ще се разпадне. Нещо, в което аз не вярвам. Другата група от хора просто не иска подобен политически успех да се реализира от нашето общество. И може би съществува и трета група от хора, на която й харесва България да стои разкрачена между геополитическия си избор, евроатлантизма или някаква друга посока, която не мога да посоча на картата“, каза финансовият министър.
Той коментира и мерките на правителството за бизнеса и икономиката след кризата. „Кризата е предизвикателна, така че ако ви кажа, че не съм притеснен за нищо, ще звучи много самонадеяно. Отговорността на финансовия министър е даде възможност не само всички сфери на обществения живот, които се финансират през бюджета, да продължат да функционират нормално, но и да осигури или да предвиди развитието на кризата, доколкото това е възможно, и даде възможния принос към реалния сектор на икономиката, което е доста сериозно предизвикателство“, отбеляза Горанов.
На въпрос дали сме способни като други държави да направим мащабни грантови схеми, Горанов заяви: „Трудно е за държава във валутен борд, която няма собствена емисионна политика, да прилага подобни по мащаб мерки. Хубаво е, че израснахме във времето да се сравняваме с държави като САЩ и Германия, но имаме грантове. Мярката, която е свързана със субсидиране на заетост, т.е. предоставяне помощ на работодателите, за да съхранят заетост, е грант и тя е за милиард и половина лева. Не мисля, че сме стигнали дотам, че държавата да изкара един от хеликоптерите на правителствения Авиоотряд и на жълтите павета да разхвърля едни пари“.
В период на криза, когато не знаем какви ще са икономическите последици върху цялото общество, трябва да сме много предпазливи с готовите пари за харчене, каза още Горанов.
„Ролята на държавата е чрез преразпределение през бюджета да съхрани основните си функции, да даде възможност на здравеопазването и на социалната система да функционират и не сме пестили да надградим“, посочи той.
Финансовият министър не разглежда сценарий за преразглеждане на данъчната политика през 2020 година. „В период на криза, когато трудно си събираш действащите данъци, да ги увеличаваш е изключително грешно стопанско решение“, смята Горанов. Той не смята, че ще се наложи и втора актуализация на бюджета. „Пред нас е кризата, наблюдаваме я ежедневно, мерките, които анонсирахме може да бъдат актуализирани утре. За съжаление, никой не може да каже кога можем да се върнем към нормалните измерения на стопанския живот“, посочи финансовият министър.