Сценариите за икономическите последици в резултат от настоящата криза са с различна степен на песимизъм, а безпрецедентното изпитание, пред което е изправен бизнесът, неизменно ще доведе до преструктуриране на най-тежко засегнатите предприятия.
С голяма вероятност това ще се случи независимо от предприетите мерки за държавна подкрепа. Някои, като например спрените процесуални срокове и публични продани, премахването на лихвите за забава и забраната за обявяване на предсрочна изискуемост по договорите за банков кредит, ще бъдат в помощ на финансирания бизнес до отмяната на извънредното положение*. Със срок до 6 месеца, но не по-късно от 31.12.2020 г., е продължителността на механизмите съгласно утвърдения от БНБ ред за отсрочване и уреждане на изискуеми задължения към банки и дъщерните им дружества**. Неясен е ефектът от мярката 60/40.
Въпреки мерките, част от предприятията ще преминат през доброволни споразумения с кредиторите или през съдебни производства, за да оздравеят. Част от тях няма да имат друг избор освен да започнат процедури по несъстоятелност.
Накратко ще разгледаме четири алтернативи за изпадналите в затруднение компании – три от тях са законово регламентирани, а именно – ликвидация, стабилизация и несъстоятелност, а четвъртата – доброволното преструктуриране, е смесица от възможности, които не са регламентирани в своята цялост, но които могат да бъдат предприети с цел намаляване или разсрочване на задълженията, оптимизиране на структурата на предприятието и продължаване на неговата дейност.
Ликвидация
По всяко време, когато собствениците на капитала решат да преустановят дейността на дружеството, могат да направят това. Не съществува пречка да започнат бизнес начинание с ново дружество.
Ликвидацията предполага, че дружеството е платежоспособно и има достатъчно имущество, за да удовлетвори своите кредитори, а остатъкът (ако има такъв) да се разпредели на съдружниците или акционерите.
Минималният срок за извършване на ликвидацията е 8 месеца, като се има предвид срокът за получаване на удостоверение от Национална агенция за приходите. Отправя се покана до кредиторите, назначава се ликвидатор(и), обикновено - досегашният управител или изпълнителен директор. Довършват се текущите сделки. Ако дружеството има задължения към своите съдружници или акционери, те могат да се апортират в капитала преди приключване на ликвидацията.
Докато не е започнало разпределянето на имуществото, по решение на неговите съдружници/акционери, дружеството може да продължи дейността си. Ако възникнат основанията за несъстоятелност, ликвидаторът е длъжен да поиска откриване на производство по несъстоятелност, а от откриването му производството по ликвидация се спира.
Доброволно преструктуриране
За разлика от ликвидацията, доброволното преструктуриране не е способ, изрично уреден в закона. Свободата на договаряне позволява длъжникът и неговият кредитор или кредитори да сключат доброволно споразумение за преструктуриране на кредита или неговото предоговаряне.
Затрудненията са при множество кредитори. Препоръчително в практиката е сключването на т. нар. Standstill Agreement (споразумение за запазване на съществуващото положение). То цели временното спиране изпълнението на договорните споразумения с кредиторите, които се задължават да не предприемат действия по събиране на своите задължения. Дава се срок, в който да се постигне преструктуриране на дълга, изменение на търговската дейност, оптимизиране на корпоративната структурата и др.
Възможно решение е отделяне на губещия бизнес в различно дружество, което се закрива (при запазване на интересите на кредиторите), а дружеството, в което е останал печелившият бизнес, продължава дейността си.
Основният риск е, че във всеки един момент някой от кредиторите, които не са готови на отстъпки, може да се откаже от преговорите и да започне или възобнови започнали изпълнителни производства, както и да подаде молба за откриване на производство по несъстоятелност. Рискът е още по-голям, когато не се познава точният брой на кредиторите и е възможна появата на нови.
Някой от тези рискове се преодоляват чрез въведеното през 2017-та год. производство по стабилизация.
Стабилизация
Производството по стабилизация е съдебно производство, което преодолява някой от рисковете на доброволното преструктуриране. То има за цел - да предотврати откриването на производство по несъстоятелност чрез постигане на споразумение между търговеца и кредиторите му за начина на изпълнение на задълженията, което да доведе до продължаване на дейността на търговеца.
Подава се молба от търговеца, но не и от кредитор. Трябва да се има предвид, че производство по стабилизация може да се открие за търговец, който не е неплатежоспособен, но се намира в непосредствена опасност от неплатежоспособност.
Производство по стабилизация не се открива за някои категории търговци, напр. за търговец, за когото е откривано производство по стабилизация през последните 3 години или за когото е подадена молба за откриване на производство по несъстоятелност преди подаване на молбата за стабилизация.
Длъжникът, като инициатор, е облагодетелстван от спирането на изпълнителните производства и изпълненията по реда на Закона за особените залози и получава ролята на съда като посредник при постигане на споразумение с кредиторите си.
Във всеки един момент длъжникът може да оттегли молбата си за откриване на производство по стабилизация, но не и след постановяване на определение на съда за утвърждаване на плана за стабилизация.
Помощен орган в производството е “довереното лице“, което има подпомагаща функция, но на което съдът може да възложи упражняването на надзор върху дейността на търговеца и сключването на сделки с негово съгласие.
Основен недостатък, който се открива в практиката, е, че съдът отхвърля молбите за стабилизация с аргумента, че състоянието на невъзможност за изплащане на дълговете е основание за откриване на производство по несъстоятелност. Това води до трудности в прилагането на механизма по стабилизация.
Несъстоятелност
Търговската несъстоятелност е съдебно производство на принудително изпълнение за удовлетворяване кредиторите на длъжник, който е неплатежоспособен или свръхзадължен.
За разлика от производството по стабилизация, молбата за откриване на производството по несъстоятелност се подава както от длъжник, така и от кредитор по търговска сделка (също НАП и „Главна инспекция по труда“).
Важно за представляващите дружеството – те имат задължение за иницииране на производство по несъстоятелност в 30-дневен срок, като носят отговорност за вреди, причинени от забавата и наказателна отговорност. Лицата, които управляват и представляват търговско дружество, са под заплаха за наказание лишаване от свобода до 3 години или глоба до 5 хиляди лева, ако в 30-дневен срок от спиране на плащанията не поискат от съда откриване на производство по несъстоятелност.
Възможностите на длъжника да продължи дейността си при открито производство по несъстоятелност са значително по-малки, но съществуват. Между отделните фази в производството по несъстоятелност (свързани с неговото откриване, предявяване на вземанията, обявяване в несъстоятелност, осребряване на масата на несъстоятелността и погасяване на задълженията към кредиторите) може да се проведе оздравително производство. По всяко време е възможно и постигането на споразумение с всички кредитори на длъжника.
Синдикът, а при негово бездействие кредиторите, могат да предявят преферентни и отменителни искове за обявяване на недействителност на вече извършени действия и сделки, в определени срокове.
Производството се прекратява с решение на съда, който постановява заличаване на търговеца, освен ако са удовлетворени всички кредитори и е останало имущество (също така на по-ранен етап с утвърждаване на план за оздравяване).
Важна негативна последица от производството е забраната за заемане на длъжност като управител (съответно член на съвет) на лице, което е било управител, член на управителен или контролен орган на дружество, прекратено поради несъстоятелност през последните 2 години, предхождащи датата на решението за обявяване на несъстоятелността, ако са останали неудовлетворени кредитори. Възможно е възстановяване в права от съда.
В момента процесуалните срокове по съдебните производства по стабилизация и несъстоятелност са спрени до отмяната на извънредното положение. В същото време, материалноправните разпоредби на Търговския закон и Наказателния кодекс продължават да се прилагат.
Тъй като всяка от разгледаните възможности за преструктуриране би могла да бъде подходяща или дори задължителна в зависимост от особеностите на конкретния случай, в основата на вземане на решение винаги следва да е професионалният анализ.
Настоящата статия предоставя само обща информация, не покрива всички възможни обстоятелства и случаи и не следва да се третира като правна или друга професионална консултация или услуга. Материалът е изготвен за Investor.bg.
Авторът Калоян Йорданов е адвокат и мениджър в адвокатско дружество „Делойт Лигъл“. Притежава значителен професионален опит в областта на корпоративното право, сливания и придобивания, несъстоятелност, банково право, недвижими имоти и строителство. Завършва право в СУ „Св. Климент Охридски“ и магистратура по бизнес администрация в Нов български университет, член е на Софийската адвокатска колегия.
*Чл. 6. (изм. ДВ, бр. 34 от 9.04.2020 г.) от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г
**Текстът на утвърдения ред за отсрочване и уреждане на изискуеми задължения към банки и дъщерните им дружества - финансови институции може да бъде прочетен на страницата на БНБ, https://www.bnb.bg/bnbweb/groups/public/documents/bnb_pressrelease/pr_20200410_a1_bg.pdf.