Колко безлихвени са „безлихвените“ заеми за самоосигуряващите се лица?

д-р Петър П. Петров

В предаването „Референдум“ по БНТ от 31 март 2020 година министърът на финансите Владислав Горанов лансира идеята, че самоосигуряващите се лица, чрез търговските банки, ще могат да се възползват от безлихвени заеми за периода на извънредното положение, които да са с месечен размер от 1500,00 лева, като това кредитиране беше наречено „базов доход“.

Към този момент въпросите, свързани с очакваното кредитиране, са повече от отговорите, но основният въпрос, който възниква е:

Безлихвени ли са тези заеми?

За да се даде отговор на този въпрос, трябва ясно да се осъзнае, че държавата ще предостави на самоосигуряващите се необременени с данъци и осигуровки суми, а сумите, които те ще погасят, ще бъдат след данъци и осигуровки. Това е така, защото (поне засега) идеята е да се кредитират физически лица, а не стопанските единици, чрез които тези физически лица осъществяват дейността си, т.е. практически кредитът ще бъде погасяван от самоосигуряващото се лице, след като то е платило полагащите се данъци и осигуровки. В общия случай са възможни две най-често срещани хипотези:

а) доходът да е получен като възнаграждение за положен личен труд;

б) доходът да е получен след разпределение на реализирана печалба. Примерите:

При възнаграждение за положен личен труд

Да приемем, че дадено самоосигуряващо се лице, родено след 1959 година, получава годишен доход в размер на 2500,00 лева. С този доход това лице ще трябва да погаси получения безлихвен заем в размер от 1500,00 лева. Изчисленията показват, че ако доходът бъде получен като възнаграждение за положен личен труд, то върху него се дължат осигуровки с общ размер от 31,3% т.е. 782.50 лева, както и данък в размер на 10%, т.е. общото оскъпяване на кредита ще бъде 38,17% [((782,50 лв. + 171,75 лв.)/ 2 500,00 лв.) X 100% = 14,5%].

При получен доход след реализирана печалба

Самоосигуряващо се лице е едноличен собственик на капитала на дружество с ограничена отговорност, чрез което осъществява дейността си. В този случай лицето избира да получи дохода си след облагане по реда на чл. 38 от ЗДДФЛ с окончателен данък от 5%. За целите на примера, нека печалбата (преди облагане) на дружеството бъде 2500,00 лева.

Видно от примера, оскъпяването на кредита в този случай ще бъде 14,5% [((250,00 лв. + 112,50 лв.)/ 2 500,00 лв.) X 100% = 14,5%].

Посочените примери показват, че самоосигуряващите се лица ще бъдат утежнени с различни по вид и размер плащания при връщането на получените от тях кредити, които биват анонсирани като безлихвени. Допълнително: в хипотезата, когато става дума за разпределение на печалба в търговски дружества, можем да говорим за своеобразна намеса на държавата във вътрешнодружествения живот на тези стопански единици, тъй като в общия случай за тях не съществува задължително изискване за кешово изплащане на разпределената печалба. Нещо повече: решенията за разпределение на печалбата, нейното кешово изплащане или за покриване на загуби от минали години винаги трябва да бъдат съобразени с капиталовата структура на конкретното предприятие.

Решението

Едно от възможните решения на възникналия казус е да се гласува, по аналогия на чл. 22а от ЗДДФЛ, законова норма, която да предвижда приспадане от сумата от годишните данъчни основи по чл. 17 на направените вноски по получените антикризисни кредити. Данъчно облекчение от този вид ще направи анонсираните кредити не само необременени от допълнителни суми, но и ще стимулира тяхното своевременно, дори и по-ранно изплащане. 

* Авторът е магистър по счетоводство, финансов анализатор и бизнес консултант. Д-р Петров е завършил и специализации по финансов и кредитен анализ по програми на Manchester Business School и Institute for Financial Services London.

Материалът е предоставен на Investor.bg.