Над 90% от българите се безпокоят от въздействието на Covid-19 върху икономиката, сочат данни от проучване на социологическата агенция "Маркет линкс".
"Фокусът се измества от здравето към икономиката", коментира пред БНР социологът Добромир Живков и обясни, че това се дължи на структурираните действия и правила от оперативния щаб и приемането и спазването им от обществото.
Според него е очаквано да ескалира усещането в гражданите за потенциална икономическа жертва на кризата и силно притеснение за загуба на работа.
Анкета, направена сред 997 лица над 18 години, в периода 27-30 март по метода на телефонната и онлайн анкета, при съвместното национално проучване на БТВ и Маркет ЛИНКС, показва че 56% от българите чувстват работата си застрашена.
80% от гражданите очакват негативно въздействие на кризата върху финансовото състоянието на домакинствата им. 47% от работещите очакват до края на годината възнагражденията им да бъдат намалени.
Социологът акцентира върху факта, че институциите се ползват с доверието на 2/3 от гражданите.
"Трябва да се каже, че в тази криза се отчита повишаване на доверието в премиера Бойко Борисов, в правителството и в ключови институции. Това е също естествен процес, защото това е израз на надеждата, че разчитаме на настоящото управление да ни изведе от кризата и да минимизира щетите", смята Добромир Живков.
Анкетата показва, че наложените мерки в извънредното положение се приемат положително - и по отношение на борбата със заразата, и по отношение на икономическите планове.
Затова 55% от гражданите одобряват обявения пакет от 4,5 млрд. лв. Добрата макроикономическа рамка на страната ни през последните години и формираните бюджетни излишъци дават основание на 23% от българите да смятат, че е налице достатъчен финансов резерв, с помощта на който да бъдат посрещнати предизвикателствата на икономическата криза.
Този умерен оптимизъм дава основание да се заключи, че в обществото може да бъде формиран консенсус за увеличаване на държавния дълг, но въпреки напрегнатата ситуация и множеството страхове, гражданската чувствителност към начините на изразходване на публични средства ще стане още по-висока. Това е риск, но едновременно с това и шанс пред това управление да възстанови доверието на гражданите чрез подходящата комуникация и повече прозрачност.
Почти месец след началото на епидемията в страната, фокусът на общественото внимание се пренасочва от непосредствените мерки за ограничаване на разпространението и предпазване от заразата, към икономическите последствия.
88% от гражданите се притеснени от възможността техни близки да бъдат заразени и това е най-високият дял от няколкото от тестваните в проучването непосредствени заплахи за здравето. Незначително по-голям, но все пак над 90% са тези, които вече отдават по-голяма тежест на икономическите последици от епидемията и мерките, които се прилагат за контролирането ѝ.
Почти толкова българи (86%) се съгласяват с твърдението, че предстои финансово–икономическа криза и това е първи ясен индикатор за очаквано покачване на социалното напрежение, но също така и за значителна промяна в потребителското поведение на българите.
Разбира се, кризата има своите конкретни измерения и може би най-важното от тях е заетостта. На фона на изнесените данни за скок в подадените искания за помощи за безработица, над половината от работещите в момента се страхуват от загуба на работата си.
По думите на социолога удължаването на извънредното положение с още един месец би се приело с достатъчна обществена подкрепа от гражданите, но належащи стават отговорите на въпросите какво ще се случва с икономиката при такова удължаване до 13 май.