Мярката 60/40, която се прилага в България с цел съхраняване на работните места, няма стимули – нито за фирмите, нито за работниците. Други западни страни, които прилагат мярката 60/40 за запазване на заетостта, я прилагат по различен начин, така че да има стимул както за работника, така и работодателя. Това каза по БНР икономистът от Австрийския институт за икономически изследвания Атанас Пеканов, който е и член на Стратегическия съвет при президента.
Той даде пример с Германия и Австрия, където мярката е субсидирана заетост, но тя покрива само времето, което работещите и работодателите им решават да намалят като работно време. „Тоест, ако досега сте работили 5 дни в Германия, а сега се наложи да ви бъде намалено работното време на 1 ден, останалите 4 дни се поемат напълно от държавата, или на 80 или на 60%, за тези 4 дни работодателят не трябва да плаща заплатата, а във времето, в което все още се работи, той плаща пълната заплата. Има стимул както за работника, така и работодателят“, каза той.
И обясни, че при модела, предложен в България, няма стимули нито за фирмата, нито за служителите.
„Реално, ако фирмата е напълно затворила, какъв е стимулът за работодателите да продължат да плащат 40%. А ако се опитват да не ги плащат, какъв е стимулът на работника да не напусне и да отиде в бюрото по труда, за да получи обезщетенията за безработица, които му се подлагат. Нито една от двете страни в момента не получава достатъчно стимули да не се разрушават работни места“, коментира Пеканов.
Днес Европейската комисия се очаква да разреши в рамките на засегнатите фирми от въведеното извънредно положение заради коронавируса да получават държавна помощ.
Вчера правителството одобри схемата за "60/40" за подпомагане на бизнеса.
След получаване на разрешението от Брюксел ще стане възможно Агенцията по заетостта да започне да приема заявленията за помощта под формата на 60% от осигурителния доход на всеки от работниците, който ще запази работното си място.
Парите НОИ ще превежда по сметките на фирмите. За целта държавата ще увеличи средствата във Фонд “Безработица“ с 1 млрд. лева. Срокът на подпомагането е тримесечен.
За всеки от месеците списъкът на работниците може да се променя. Обхватът на схемата включва, както дейностите, които бяха ограничени от заповедта на здравния министър, така и фирмите със спад на оборотите от минимум 20%.
Условието, обаче е предприятията да са изрядни платци към бюджета и да не са в процедура по несъстоятелност.
Декларираните данни от работодателите ще се проверяват от НАП и от Агенцията по труда през цялата година и при злоупотреби средствата ще се възстановяват.
Във връзка с актуализацията на бюджета и новия таван на дълга икономистът посочи, че това е очаквана мярка.
„Всички други страни го правят. Все още условията на финансовите пазари са относително рентабилни. Последните интервенции на ЕЦБ успокоиха финансовите пазари в Европа и в момента все още дават добра възможност“, каза той.
В момента се намираме в невиждана криза, а лихвените проценти по държавните ценни книжа на България са исторически ниски - под 0,5% за 10-годишните. Това значи, че България все още има възможността да вземе дълг в много големи размери, с които да помогне за по-бързо възстановяване от кризата, коментира Пеканов.
„Често не се разбира, че дългът е съотношение между числител и знаменател - дълг към БВП. Ако не приемем мерките в момента, които са нужни, за да се ограничи спадът на БВП, това означава, че може да значи, че ще имаме по-голям дълг към БВП в края на кризата, отколкото ако сега прием нужните мерки“, посочи още той.
Пеканов нарече „реторически наратив“ твърденията, че държавния дълг се изплаща от поколенията. „Държавният дълг винаги може „да се превърти“. Той с времето ерозира. Номиналният дълг няма никакво значение. Това, което има значение, е дълг спрямо БВП. С растежа, който се надяваме да имаме в следващите години, той ще продължи да намалява. Единственото, което се плаща, е лихвата, която е изключително ниска в момента“, посочи икономистът.
11:01 | 13.09.22 г.