Всички обсъждат парите на данъкоплатците, които правителството тези дни каза, че ще върне на някои от тях, след като ги е събрало от всички. И обсъждането, и действията на правителството са нормални – в някакви рамки на общественото приличие. Не може да се очаква, че мерките по раздаването на пари ще бъдат съвършени и винаги от всеки следва да се желае нещо по-добро и справедливо.
Но няма никакво обсъждане по повод бездействието на правителството на централно и местно равнище, посочва икономистът Красен Станчев за ЕКИП.
Законът за извънредното положение не предвижда изменения нито в Административно процесуалния кодекс (АПК), нито в Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност.
Иначе казано, държавната и общинските администрации трябва, предполага се, да работят.
По всичко обаче изглежда, че това не е така.
Правни основания
През лятото на 2003 г., като ръководител на групата по закона, аз съставих указания за прилагане на Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. Те бяха редактирани от колеги от ИПИ и УНИЛОБ – Варшава, окончателно прегледани от проф. Валери Димитров (тогава председател на комисията по икономическа политика в Народното събрание) и одобрени от Съвета за икономическа политика към Министерския съвет на заседание на 10 декември 2004 г.
Оттогава законът претърпя 36 изменения и допълнения, най вече с цел увеличаване на броя и уточняване на подробностите в регулирането и контрола по повод стопанския живот.
„Указанията“ не са „правилник за приложението“, но са инструкция и затова са нормативен акт (по смисъла на закона за нормативните актове). Тези инструкции не са отменени, съответният закон също е в сила. Тяхната цел е да улеснят стопанския живот и да намалят квази данъците – т.е. разходите за работа с правителството, като заложат на неговото предварително производство.
При извънредно положение тези указания би трябвало да се спазват по-стриктно, защото мисията на предварителното производство е да улеснява опазването на здравето на гражданите. А това е и едно от четирите основания да се регулира стопанската дейност изобщо.
Другите три основания са: националната сигурност и обществения ред, изключителните и суверенни права на държавата по смисъла на чл. 18, ал. 1 – 4 от Конституцията и личните и имуществените права на гражданите и юридическите лица. За отбелязване е последното: администрацията на общинско и централно е длъжна да защитава (и да работи за изпълнението на) личността и имуществото на всички граждани и предприятия.
Това е конституционен принцип.
Той е възпроизведен в чл. 60 от АПК. Според него предварителното административно производство се „налага, за да се осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени интереси, при опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда, или по искане на някоя от страните – в защита на особено важен неин интерес.“
Нещо повече: според закона за извънредното положение давността по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) спира да тече, а абсолютната 10-годишна давност за погасяване на данъчните задължения не се прилага. Общото правило е, че по време на извънредното положение не се образуват изпълнителни производства. Но като изключение от това правило и в този закон е възпроизведен текстът от чл. 60 на АПК. Дословно, буква по буква.
Щетите от бездействието
Проверявайки една от разпоредбите на (все още тогава) проектозакона за извънредното положение, за да я коментирам, ми се наложи да интервюирам предприемачи от транспорта и строителството.
Оказа се, че в тяхната област след 16-ми март (положението бе въведено в петък, 13-ти март) общинските и държавните администрации не работят, това важи и за агенциите по вписванията, кадастър, приходите, автомобилните превози, околна среда, общинските администрации, електро-разпределителните дружества и ВиК (и държавни, и частни).
След обявяването на мерките на правителството на 24 март и днес направих същите консултации. Резултатът бе абсолютно същият.
Не ще и дума, моята проверка не е всеобща. Но е ясно, че има проблем. И неговите граници е наложително да бъдат обозначени.
Законът вменява ограничения и на нотариусите при удостоверяване на изповядването на сделки. Освен належащите и неотложните. Предполагам, че в крайна сметка ще се получи, че отделните нотариуси сами ще преценяват кои сделки са такива. Те също губят доход при спиране на работа.
Какво може да знаем за щетите от административното бездействие.
За да отговоря на този въпрос, следва да разгледам т.нар. „правителствени услуги“ на държавната администрация, нейните териториални поделения и тези на общинските администрации. При това следва да се отчете очевидното обстоятелство, че това не са услуги в точния смисъл на думата. Те не се предлагат на конкурентна основа, гражданите и фирмите не могат да изберат друг доставчик и те най-често са техни задължения, наложени със закон или подзаконов нормативен акт.
Общият брой на административните услуги, предоставени от всички административни структури в страната, не е точно известен от 2015 г. насам. Самите услуги са малко под Според изследване на ИПИ през 2014 г. тези услуги са предоставени 218 млн. пъти. От тях над 80% се падат на НАП. По електронен път се предоставят 10-11 млн. отделни услуги, приблизително 60% – на юридически лица.
Предвид ръста на икономиката и доходите, можем да предположим, че техният брой през 2020 г. би трябвало да бъде приблизително 240 млн. пъти, ако годината бе протекла нормално.
През 2015 г. година българските граждани и фирми са изразходвали, при крайно оптимистични допускания на колегите от ИПИ, близо 60 милиона работни часа, за да получат тези услуги. Т.е. те са употребили около 10 хиляди работни (при допускане за 250 работни дни на година) години, за да ги придобият. (При средно заплащане на час от около 7 лева, цената на това работно време на опашка за услуги е над 450 млн. лв за 2014 г.) Предполагам, че часовете за 2020 г. би трябвало да са около 80 млн. (или малко над 600 млн. лева работно време).
Предполагам, че при 240 млн. часа потенциално подлежащи на изразходване за 2020 г. за услуги на граждани и фирми, вследствие на отложените отношения с данъчните власти, но усложнени отношения с агенцията по заетостта и службите за социално подпомагане, ефектите ще са следните:
За период от три месеца (предполагаемият срок на извънредното положение) ще бъдат отложени около 100 млн. услуги на НАП. Но те ще трябва да бъдат изпълнени след пандемията или след като отлагането („ваканцията“) приключи.
Тъй като не всички отношения с държавната администрация приключват, отвън обсега на НАП остават споменатите по-горе агенции. Около 40 млн. за тази година. В по-голяма си част това са задължения и услуги, които не могат да бъдат изпълнени по електронен път, защото процедурите не го предвиждат или администрацията, гражданите и фирмите не са готови да го направят. Тъй или инак, това са заверки, визи за строителство, еднократни разрешителни за местни или международни транспортни услуги, строителни разрешителни и съгласувания за включване на обекти към електроразпределителната или ВиК мрежите. Ако администрациите продължават да не работят за периода на извънредното положение, 10 млн. услуги ще бъдат отложени.
Тук не става дума за спестени пари и работно време. Тук под заплаха е дейност, чиято работа е спряна и доход, който не може да бъде инкасиран във фирмени и съответно домакински бюджети.
Отчитайки броя на споменатите в т. 2 разрешителни на година – приблизително 32 000, за периода от въвеждането на извънредното положение, не са издадени около 1 200 документа. Това означава, че е спряна поне легалната дейност на неизвестен брой фирми. Някои от тях вероятно ще фалират.
Ако към това се добави и спрялата работа на нотариусите и КАТ, пазарът на движимо имущество изглежда закопчан. Обявите за продажба само в Интернет днес са над 220 хиляди. Очевидно е, че нито една в момента не може да приключи легално. При цена на един автомобил от 1 000 лв, абсолютната стойност под риск е над 200 милиона (примерно за година). На месец загубата би била около 20 млн. само поради бездействие на административните „услуги“.
Подлежащите на завършване сгради към края на 2020 г. са над 1 500 – за всички видове строителство, а тяхната обща разгърната площ е 1.2-1.3 млн. квадратни метра. При предполагаемата средна продажна цена на квадратен метър за страната е 400 лв., абсолютната стойност под риск е 4.8 млрд. лв.
Средният брой само на продадените жилища на месец за 2019 г. е около 40. Иначе казано спирането довършителните работи (актове 14, 15 и 16 от строителните регламенти) блокира строителната дейност и отлага продажбите. Съответно строителните фирми и техните работници нямат перспектива да получат доход дори само поради невъзможността да се завърши строителството и предвиди продажба. Вярно, сградите и къщите не са хранителни продукти, за да се развалят за десет дена, но не виждам извинение за такова принудително спиране на стопански процес, който лишава гражданите от сделки на стойност 1 млн. лв на месец.
Заетите в тези отрасли (на постоянни и временни договори, и самонаети) са вероятно около 500 хиляди – техните доходи също ще се свият;
И накрая: извънредното положение всъщност показва, че много от регулаторните режими са безсмислени. Дори администрацията не разбира защо ги прилага, след като не съблюдава задълженията си, наложени със закон не само на гражданите, но и на фирмите.
Явно пак е настъпило време за регулаторна гилотина. Гилотината, както е известно от една стара френска поговорка, е най-надеждният лек против главоболие.
18:15 | 09.09.22 г.