Някои очевидни несъвършенства на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение обобщава Иван Брегов от Института за пазарна икономика (ИПИ).
1. Още в чл. 2 от закона министърът на здравеопазването придобива статут на една извънредна, дори и за извънредното положение, властова фигура, която може, освен по Закона за здравето, да въвежда и други временни мерки и ограничения, определени в закон.
Замисълът на извънредния закон би трябвало да е да делегира необходимите по обем правомощия при съкратени процедури, нищо повече. А когато се въвеждат мерки, то да бъдe описанo спрямо кои лица, какви по характер. Така на практика дори и стеснително да тълкуваме чл. 2 от ЗМДВИП във връзка с текстовете на Закона за здравето в чл. 61, чл. 63 и чл. 63а, отново няма пояснение, „министърът на здравеопазването може да разпореди мерки и дейности за опазване на общественото здраве, различни от мерките и дейностите по този раздел”. Така например, ако министърът на здравеопазването прецени, ще може ли да нареди задържане на лице по Закона за МВР?
2. Начинът, по който е разписан чл. 6 от извънредния закон благоприятства длъжниците по всякакъв тип договори да спрат плащанията. Може би идеята на такъв текст би била да разтовари длъжниците както от дисциплиниращото, така и санкционното въздействие на лихвите и неустойките, но не и да постави в неблагоприятно положение изправната страна по договор. Противоречащо на логиката е единият от две страни по договор да има само права без никакви задължения. Практически от влизането в сила на ЗМДВИП всеки може да спре да плаща всичко без издръжка и трудови възнаграждения. Вече е налице и разнопосочно тълкуване на закона от дружества за битова и комунални услуги, с изключение на електроразпределителните – пар. 2, ал. 2 от ПЗР, че те не са засегнати, което не почива на законова разпоредба.
Съществува и друг основен проблем – никъде не е предвидено, че ако длъжникът по забавено плащане е неизряден преди обявяването на извънредното положение, самото извънредно положение не трябва да спира негативните за него последици. За вече започнала забава не може и не бива да се получава такъв законодателен „бонус”. Текстът трябва да се ограничи само до задълженията с падеж преди периода на извънредното положение.
В този си вид чл. 6 или трябва да бъде автентично тълкуван от НС или да бъде изменен.
3. Автоматичното удължаване по чл. 12, ал. 5 с един месец след отмяна на извънредното положение на заповедите за настаняване в специализирани институции и социални услуги в общността от резидентен тип (сред които и психиатрии) поставя в много уязвима ситуация част от ползвателите на тези услуги. Да не забравяме, че не всички лица, ползватели на тези услуги са тежки случаи и за по-леките такива това може да се окаже принудително лишаване от свобода. Възможност е, след като се лишава съдът да гледа тези случаи, да се създаде възможност на предоставящия услугите за временна преценка, а съдът да има последващ контрол.
Отделен и никак немаловажен въпрос е защо след като законодателната власт работи, изпълнителната също, същото не се отнася и за съдебната власт и каква е причината за това тя да е изцяло парализирана. Поне за част от делата може да има преосмисляне и казусът с прегледа на мерките за настаняване само потвърждава това.
4. Чл. 20, ал. 2 вменява на учителите сами да обезпечат необходимото техническо оборудване за провеждане на обучението. А ако не разполагат с такова, ще носят ли дисциплинарна отговорност и кой ще компенсира учениците за пропуснатия учебен материал?
5. Непроизнасянето в срок на длъжностните лица от НОИ относно получаването на обезщетение за временна неработоспособност, трудоустрояване, безработица както и на реда за отпускане на пенсия няма да се счита за мълчалив отказ, съответно няма да подлежи на обжалване. По начина, по който е разписан пар. 5, чл. 3а, ал. 1, т. 3 не става ясно какво ще правят лицата, имащи право и претендиращи за съответното обезщетение, които не са получили отговор. Мотивирането на непроизнасянето с „причини, дължащи се на извънредното положение”, без да се упоменават характера и вида на причините, поставя в правна неизвестност и лицата, и администрацията, предвид факта, че това са преимуществено уязвими групи. На практика много на брой хора ще пострадат от този текст без да могат да получат дължимото им.
6. От чисто хуманна гледна точка една законодателна празнота прави силно озадачаващо впечатление – при изобилието от забрани и наказания за поставените под карантина лица никъде не е предвидено те да ползват елементарни социални услуги. Най-прост пример – как да постъпи лице под карантина, което няма близки, които да му напазаруват. Да стои без храна вкъщи 14 дни ли? От този хуманен подход е лишено и неизвънредното законодателство.